Срещи и разговори с Константин Константинов

Нека отида сега по-нататък и се спра на още някои случки, на пръв поглед без особено значение, които имаха като неочаквано далечен резултат сближаването ми с Константинов и това, че той мина към мене на „ти“. Казах, че по време на националната конференция Константинов доброволно пое върху себе си грижата за поддържане на преките отношения с чуж дите делегации. Но понеже беше председател на съюза, тези отношения не можеха да не бъдат повече или по-малко официални и не ще им елипсвала задължителната за такива случаи условност, която пречи да видиш човека в неговите естествени проявления. Затова навярно, като изключим няколкото негови статии в „Литературен фронт“, резултат от създадените контакти, в съзнанието ми не е останала почти никаква диря от тази негова дейност. За сметка на това добре помня двукратния му случаен досег с чужденци по време на престоя ни в Родопите - досег, който ми даде възможност да го видя и преценя от друга страна. Необходимо е да кажа, че по случай произведения референдум по онова време у нас бяха пристигнали голям брой журналисти и делегации от чужбина. А след събитието, както става обикновено в такива случаи, някои от тях бяха пожелали да обходят страната и да обогатят впечатленията си. Така в промеждутък от една седмица в Пампорово пристигнаха и останаха в почивната станция по за ден-два английският журналист от швейцарски произход Рене Бюлер и по-късно делегация от френски интелектуалци начело с литературния критик Луи Паро, който завеждаше критическия подлистник на седмичника „Летър франсез", придружени от преводача Борис Пилософ. И било спонтанно, било като акт на особено внимание, беше им посветена по една вечер: Бюлер говори за следвоенната политика на Великобритания (ще добавя: с една острота и чувство на ксенофобия към англичаните, малко невероятна за човек с британски паспорт), а с френската делегация беше устроено нещо като литературно четене — четоха се на френски и български език стихове на Елюар и се води приятелска беседа главно на литературни теми (за това говоря и на друго място). На тези импровизирани срещи присъствуваше, разбира се, и Константинов, но присъствуваше някак по различен начин. При беседата на Бюлер имаше вид на официално лице, което отбива протоколно задължение, и се оттегли още при последните думи на госта - явно, политическите въпроси не бяха негова област, а и тонът навярно не беше му се харесал. Напротив, при срещата с френските интелектуалци, макар все така сдържан, какъвто си беше, остана докрая и взе доста живо участие в беседата. Спомням си, че покрай 73 нашумелите литературни имена, които задължително присъствуваха в разго ворите, се интересуваше по-специално за съдбата на някои писатели от по-ста рото поколение и - това малко ме изненада - за някои видни художници от парижката школа. Говореше бавно, с предупредителното внимание на де ликатен човек, свикнал да слуша и да мери думите си. В първия момент отда дох това на годините му и на неговия френски език, който, макар доста свободен, беше поддържан главно чрез четене и при личен контакт налагаше поголямо съсредоточаване на вниманието. Но не ще да е било само това.