Приятелството между Андрей Стоянов, Боян Пенев и Николай Лилиев

а улица „Аспарух" 61 в къщата на писателя Тодор Влайков се намира скромна вегетарианска гостилница. Посещават я толстоисти - вегетарианци, студенти и неколцина интелектуалци. Без да се е отказал от месната храна, Андрей предпочита растителната. Този ден, в късния обеден час, когато влиза там, на една маса са останали само двама посетители - Македонски и до него едър скромен мъж с добро лице. Като вижда приятеля си, Македонски, с израз на човек току-що направил откритие, махва с ръка енергично към Андрея, става и без да скрива задоволството си, представя двамата непознати един на друг: „Николай Лилиев - Андрей Стоя нов. Бъдете приятели!" Прозорливият Македонски, който докрай остава предан на Андрей и никога не можа да го приближи до себе си, се надява, че двамата - Николай и Андрей - еднакво мечтателни и самотни, ще могат да намерят един в друг желания приятел. Още повече поетът обича музиката, а музикантът - поезията. И не е странно, че тази вечер техните пътища водят към една и съща цел - към камерния концерт на Сашо Попов и братя Владигерови. Ще слушат концерт за две цигулки от Бах, сюита от Московски и серенада от Зиндинг. Пролетта на 1919 г. носи на Андрей началото на едно голямо приятелство - най-голя мото приятелство в неговия живот. Един ден той върви по улица „Солунска“, а срещу него усмихната приближава Дора Габе. - Искате ли да Ви запозная с моя съпруг? Елате! И го повежда към дома си. Тук Андрей Стоянов се запознава с Боян Пенев. Двамата мъже са чували един за друг. Първата среща утвърждава чувството на уважение и скоро прераства в приятелство. Мекият и приятен теноров глас, спокойните движения и походка, непринудените обноски, сърдечната усмивка - всичко у Боян Пенев излъчва благородство и хармонична душевност и привлича Андрей. Наскоро след тази първа среща той не може да се удържи да не направи пак посещение на съпрузите Пеневи. Но един безразличен отговор — „излязоха“ - го връща разочарован.