Изкуство и отчуждение от Атанас Стойков

Въпросът за отчуждението се обсъжда много живо в съвременната философска, изкуствоведска, социологическа литература. Към него се обръщат романисти и поети, учени и публицисти; буржоазни философи, които открито стоят на антикомунистически позиции или пък други, които търсят път към истината и прогреса: и съвременните ревизионисти, и учените от социалистиче ските страни, отстояващи ясни марксисткоЛенински позиции. В спора между представителите на социалистическата и буржоазната наука по въпросите за отчуждението дадоха принос и някои български учени и писатели. Независимо от пътищата, по които се търсят смисълът и значението на отчужде нието, винаги се изтъква, че понятието за него е анализирано в съвременен смисъл за първи пьт от Маркс в ранните му произ ведения, въпреки че преди него е употребя вано и от други учени. В „Икономическофилософски ръкописи" (1844) e дадено определение ясно, научно издържано и практически приложимо за различните области на знанието. Макар че тези факти са известни, в изследванията от български автори, които бяха посветени на отчуждението, нерядко се излагаха спорни и противоречиви становища, смесваха се различните предпоставки за поя вата на отчуждението, бяха изравнявани по значение отделни негови прояви в капиталистическото общество и при социализма, бяха отъждествявани обективирането, опредметяването с отчуждението. Достатъчно е да си спомним някои статии в сп. „Пламък" или изказвания във вестник „Литературен фронт" (1966, 1967 г.). Особено популярно е смесването на етимологическото значение на думата със значението, което Маркс вложи в понятието, отчуждение". Книгата на Атанас Стойков „Изкуство и отчуждение" има значение на бърз и ясен отговор на основните въпроси, свързани с тълкуването и изучаването на отчуждението, неговия философски смисъл и проявите му в съвременното капиталистическо общество, значението му в изкуството днес. Адресирал книгата си до най-широк кръг читатели, авторът не се стреми да разреши въпросите цялостно, а повече - правилно да ги постави в техния Философски, социологически и естетически смисъл. Книгата не е изчерпателно научно изследване нито по обема на материала, избран по-скоро конспективно, отколкото подробно, нито по тона и характера на изложението, което често излиза от спокойния академичен ритъм, за да се отдаде на директен публицистичен патос.