Резюме
Тази книга на именития ни белетрист не е жанрово монолитна. Това нейно своеобразие обаче не следва да се смята за недъг. Тя не е нито чиста" белетристика, нито очеркова книга, нито изцяло мемоарна, а по-скоро някакъв хибрид. Все пак обобщаващият размисъл за авторовия живот в литературата и мемоарният елемент са преобладаващите. Споменът е, който дава спойката. Това своеобра зие не намалява значението на творбата, за щото преживяното е поднесено къде по-бег ло и непретенциозно, къде по-задълбочено и с тънки прозрения, с артистична сръчност и взискателност; понякога с хумористични отсенки, ала винаги с едно светло чувство за гражданска отговорност, с непосредна близост до читателя, с простота и искреност. Особено затрогват сгъстените страници, посветени на покоряващата сила на онова романтично въодушевление, което наричаме творческа младост. Тъкмо тя е свързана с активния фермент на революцията и със съзидателната жажда за самоизява. Но и с колебанията, съмненията и разочарованието от сектантството; с опиянението от дълга и с новата същност на най-важното от димитровския курс на партията. И навсякъде се усеща дръз новеният стремеж на автора да се добере до „великата и неясна тайна, наречена човешка душа". И в този свой стремеж среща „триумф" и „скепсис“, „светлини“ и „сенки“, „веч но“ и „преходно", без изведнъж да разбере, че те се взаимно отрицават, но и заедно се раж дат и умират в своето противоречие. И зад привидния хаос от най-различни впечатле ния и преживявания се избистря вътрешното единство и органичност на една творческа душевност. Преживяното и самокритичните изповеди са обагрени с въжделената сладост на спомена и с трезвата мъдрост на зрелостта. Облъхани са и от съкровената радост на творчеството, даващо смисъл и съдържание на един пълноценен живот. Ала с това не се изчерпва обемът на тази своеобразна книга. В нея Камен Калчев разкрива и една значителна част от преживява нията на своите съученици, учители, съсе ляни, на свои другари, участници в литературния кръжок „Хр. Смирненски", на съки - лийници от Централния затвор, на нелегални Функционери, партийни дейци, партизански организатори и т. н. Той проектира техните съдби, без детайлно да ги портретува. Но той не си поставя и подобна задача. За него са по-важни неизвестните досега факти и съоб ражения, спорове и преживявания, разкри ващи духовните хоризонти на един писателски колектив, посветил се изцяло на литературата и приел за основен метод социалистическия реализъм. Действието е свързано ту със събития в столицата, ту с детството и юношеството на бъдещия писател в балканското селце, ту с различните кътове на родината, където тво рецът е възмъжавал и е набирал жизнени сокове за своите произведения. Той разкрива и много неизвестни моменти от творческата биография и на своите пишещи събратя. В този смисъл споделените наблюдения, разказани топло и увлекателно, не са само изповед за един живот, а своеобразна биография на онова „средно" литературно поколение, което откри в комунизма своята жизнена и творческа съдба: поколение, твърде дръзновено, за да не остане да живее със старите илюзии и достатъчно дисциплинирано, за да не се откъсне от проверените партийни традиции в литературата. Повествованието въздействува с онези дъл боко изстрадани моменти, дали трайни следи върху естетиката на белетриста. Те са на писани с много нежност и топлота, затова звучат като лирика в проза. Тези епизоди са съгрети с тревогата и откровеността на комунист, верен на правдата на живота и на собствената си преживяна драма на сирак от войните. Личността на писателя се превръща в главно действуващо лице. Психологическата му еволюция се явява организиращият и обединяващ център на повествованието. В повечето случаи преживяното е ракурсът, чрез който се осветляват събития и явления, процеси и тендеции. И за да изобрази всичко непосредно, в едни случаи преобладава самонаблюдението, в други - самоиронията, в трети - болката на самоизмамения, а в четвърти - задълбоченият размисъл за бързите революционни промени на живота и на хората, настъпили след народната победа.
Как търсих бъдещето си от Камен Калчев
-
ИздателПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеОбхват на страниците:131-132Брой страници2ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеТази книга на именития ни белетрист не е жанрово монолитна. Това нейно своеобразие обаче не следва да се смята за недъг. Тя не е нито чиста" белетристика, нито очеркова книга, нито изцяло мемоарна, а по-скоро някакъв хибрид. Все пак обобщаващият размисъл за авторовия живот в литературата и мемоарният елемент са преобладаващите. Споменът е, който дава спойката. Това своеобра зие не намалява значението на творбата, за щото преживяното е поднесено къде по-бег ло и непретенциозно, къде по-задълбочено и с тънки прозрения, с артистична сръчност и взискателност; понякога с хумористични отсенки, ала винаги с едно светло чувство за гражданска отговорност, с непосредна близост до читателя, с простота и искреност. Особено затрогват сгъстените страници, посветени на покоряващата сила на онова романтично въодушевление, което наричаме творческа младост. Тъкмо тя е свързана с активния фермент на революцията и със съзидателната жажда за самоизява. Но и с колебанията, съмненията и разочарованието от сектантството; с опиянението от дълга и с новата същност на най-важното от димитровския курс на партията. И навсякъде се усеща дръз новеният стремеж на автора да се добере до „великата и неясна тайна, наречена човешка душа". И в този свой стремеж среща „триумф" и „скепсис“, „светлини“ и „сенки“, „веч но“ и „преходно", без изведнъж да разбере, че те се взаимно отрицават, но и заедно се раж дат и умират в своето противоречие. И зад привидния хаос от най-различни впечатле ния и преживявания се избистря вътрешното единство и органичност на една творческа душевност. Преживяното и самокритичните изповеди са обагрени с въжделената сладост на спомена и с трезвата мъдрост на зрелостта. Облъхани са и от съкровената радост на творчеството, даващо смисъл и съдържание на един пълноценен живот. Ала с това не се изчерпва обемът на тази своеобразна книга. В нея Камен Калчев разкрива и една значителна част от преживява нията на своите съученици, учители, съсе ляни, на свои другари, участници в литературния кръжок „Хр. Смирненски", на съки - лийници от Централния затвор, на нелегални Функционери, партийни дейци, партизански организатори и т. н. Той проектира техните съдби, без детайлно да ги портретува. Но той не си поставя и подобна задача. За него са по-важни неизвестните досега факти и съоб ражения, спорове и преживявания, разкри ващи духовните хоризонти на един писателски колектив, посветил се изцяло на литературата и приел за основен метод социалистическия реализъм. Действието е свързано ту със събития в столицата, ту с детството и юношеството на бъдещия писател в балканското селце, ту с различните кътове на родината, където тво рецът е възмъжавал и е набирал жизнени сокове за своите произведения. Той разкрива и много неизвестни моменти от творческата биография и на своите пишещи събратя. В този смисъл споделените наблюдения, разказани топло и увлекателно, не са само изповед за един живот, а своеобразна биография на онова „средно" литературно поколение, което откри в комунизма своята жизнена и творческа съдба: поколение, твърде дръзновено, за да не остане да живее със старите илюзии и достатъчно дисциплинирано, за да не се откъсне от проверените партийни традиции в литературата. Повествованието въздействува с онези дъл боко изстрадани моменти, дали трайни следи върху естетиката на белетриста. Те са на писани с много нежност и топлота, затова звучат като лирика в проза. Тези епизоди са съгрети с тревогата и откровеността на комунист, верен на правдата на живота и на собствената си преживяна драма на сирак от войните. Личността на писателя се превръща в главно действуващо лице. Психологическата му еволюция се явява организиращият и обединяващ център на повествованието. В повечето случаи преживяното е ракурсът, чрез който се осветляват събития и явления, процеси и тендеции. И за да изобрази всичко непосредно, в едни случаи преобладава самонаблюдението, в други - самоиронията, в трети - болката на самоизмамения, а в четвърти - задълбоченият размисъл за бързите революционни промени на живота и на хората, настъпили след народната победа.