Природата в старобългарската литература

Въпросът за изображението на природата в старобългарската литература, макар и засяган частично, не е развиван цялостно. Това имаше своите причини. Изображението на природата е характерно за художествената литература. свързано е с естетическото виждане и възприемане на света. В такъв слу чай, ако българската литература през средновековието се разглежда предимно като исторически извор, каквато тенденция имаше години наред, естествено е, че въпросът няма да застане пред погледа на изследвачите. От друга страна, в самата средновековна литература не се отделя голямо внимание на заобикалящата човека обективна среда, което зависи от господствуващите на вре мето литературни принципи на изображение, свързани от своя страна с мирогледа на средновековния писател. Все пак обаче природата има място в старата литература, следователно и изследването на въпроса би трябвало да намери място в научната литература. При това може да се забележи, че през вековете отношението на твореца към природата се мени, което прави проблема още по-интересен.