Новата История на българската възрожденска литература, том 2

От 1927 година, когато видният български литературовед Боян Пенев фактически завършва своята обемиста „История на новата българска литература" във вид на универ ситетски лекции, по-късно систематизирани ииздадени, до излизането на том втори от академичната история на българската литература изминаха четири десетилетия. И преди отпечатването на Б. Пеневата история бяха изследвани немалко въпроси на бъл гарската възрожденска литература, но тя бе първият най-пълен научен труд, който отрази цялостно литературното развитие на българския народ от появата на „История славяноболгарская" до вдъхновената поезия на Христо Ботев. Продължителният период след нейното издаване е изпълнен с редица нови изследвания, някои от които носят печата на оригинални, задълбочени научни проучвания. Те осветляват отделни страни на българското литературно възраждане, творчеството на писатели и книжовници с нееднакво значение, а така също и по-специални проблеми, свързани с развитието на периодичния печат, училищното дело, педа гогическата книжнина, фолклора или основните литературни жанрове, методи и направления. Още преди Девети септември 1944 г. се появиха и твърде значителни изследвания от по-общ характер, които доразвиха някои от установките на Димитър Благоев за характера на Българското възраждане, подложиха на основна критика отделни буржоазно-идеалистически възгледи и концепции, в съответствие с марксическата методология на своите автори разкриха в Нова светлина литературното и обществено дело на редица писатели.