Публикувана на
Free access
Резюме
Най-важният проблем на един исторически роман, както и на всяко художествено произведение, е неговото отношение към съвременността. Всеки значителен исторически роман е показателен за умонастроенията, естетическите принципи, вкусове и предпочитания на своето време. Да се открие съвременното в историята, да се привлече вниманието на читателя към едни или други нейни страни, към едни или други аспекти на известни и обикновено не нови исторически проблеми - това е индивидуално творческо дело. Категорията субективност си запазва в нашата естетика своето място като право на писателя за самобитно творческо тълкуване на темата въз основа на обективно-материалистическия подход към историята. Това е субективност от ново качество, която няма нищо общо с произволите на субективизма, тъй като писателят не противопоставя себе си на дълбоките и трайни общест вени умонастроения, а напротив, се стреми да ги изрази колкото е възможно по-отчетливо и пълно.


„Време разделно” и някои проблеми на историческия роман

  • Издател
    Печатница на Държавното военно издателство при МНО
    Обхват на страниците:
    80
    -
    94
    Брой страници
    15
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Резюме
    Най-важният проблем на един исторически роман, както и на всяко художествено произведение, е неговото отношение към съвременността. Всеки значителен исторически роман е показателен за умонастроенията, естетическите принципи, вкусове и предпочитания на своето време. Да се открие съвременното в историята, да се привлече вниманието на читателя към едни или други нейни страни, към едни или други аспекти на известни и обикновено не нови исторически проблеми - това е индивидуално творческо дело. Категорията субективност си запазва в нашата естетика своето място като право на писателя за самобитно творческо тълкуване на темата въз основа на обективно-материалистическия подход към историята. Това е субективност от ново качество, която няма нищо общо с произволите на субективизма, тъй като писателят не противопоставя себе си на дълбоките и трайни общест вени умонастроения, а напротив, се стреми да ги изрази колкото е възможно по-отчетливо и пълно.