Резюме
За възраждането на южните славяни през XVIII в. важна роля еимало културното обществено-политическо дело на Христофор Жефарович. Българин по рождение, родом град Дойран, неговата дейност протича вън от пределите на българските земи, главно сред сръбско население в обширната тогава Австрийска монархия. Обичал да пътува твърде много, бил е в Палестина, ходил и в Москва, дето починал през 1754 година, Христофор Жефарович е автор на няколко книги, най-важна от които безспорно е неговата „Стематография", излязла във Виена през 1741 година. Желанието му е било да възкреси славата на южнославянските народи - българи и сърби, да пробуди у тях интерес към родното им минало, та чрез това да помислят за тежкия си робски живот: „Кацы они бяху, како кое царство бе, коея природи, каким щитом оружно... да би памят та между человеки не угасла, но била во вечния веки, дерзнух сию книжицу типом написати". Съдържанието на книгата изтъква Жефаровича като един от ранните, възторжени и убедени дейци на южнославянската културна и политическа общност, книгата му действително е постигнала начертаната от автора цел - пробуждане на народностно съзнание у българи и сърби, активизиране на туй съзнание, което ги довежда до тяхното политическо освобож дение.
Ръкописен екземпляр от „Стематографията” на Христофор Жефарович
-
ИздателПечатница на Държавното военно издателство при МНООбхват на страниците:132-134Брой страници3ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
-
Име:
Боньо Ангелов
- Инверсия:
-
ИнституцияИнститут за литература
-
Име:
-
Ключови думиРезюмеЗа възраждането на южните славяни през XVIII в. важна роля еимало културното обществено-политическо дело на Христофор Жефарович. Българин по рождение, родом град Дойран, неговата дейност протича вън от пределите на българските земи, главно сред сръбско население в обширната тогава Австрийска монархия. Обичал да пътува твърде много, бил е в Палестина, ходил и в Москва, дето починал през 1754 година, Христофор Жефарович е автор на няколко книги, най-важна от които безспорно е неговата „Стематография", излязла във Виена през 1741 година. Желанието му е било да възкреси славата на южнославянските народи - българи и сърби, да пробуди у тях интерес към родното им минало, та чрез това да помислят за тежкия си робски живот: „Кацы они бяху, како кое царство бе, коея природи, каким щитом оружно... да би памят та между человеки не угасла, но била во вечния веки, дерзнух сию книжицу типом написати". Съдържанието на книгата изтъква Жефаровича като един от ранните, възторжени и убедени дейци на южнославянската културна и политическа общност, книгата му действително е постигнала начертаната от автора цел - пробуждане на народностно съзнание у българи и сърби, активизиране на туй съзнание, което ги довежда до тяхното политическо освобож дение.