Публикувана на
Free access
Summary
За възраждането на южните славяни през XVIII в. важна роля еимало културното обществено-политическо дело на Христофор Жефарович. Българин по рождение, родом град Дойран, неговата дейност протича вън от пределите на българските земи, главно сред сръбско население в обширната тогава Австрийска монархия. Обичал да пътува твърде много, бил е в Палестина, ходил и в Москва, дето починал през 1754 година, Христофор Жефарович е автор на няколко книги, най-важна от които безспорно е неговата „Стематография", излязла във Виена през 1741 година. Желанието му е било да възкреси славата на южнославянските народи - българи и сърби, да пробуди у тях интерес към родното им минало, та чрез това да помислят за тежкия си робски живот: „Кацы они бяху, како кое царство бе, коея природи, каким щитом оружно... да би памят та между человеки не угасла, но била во вечния веки, дерзнух сию книжицу типом написати". Съдържанието на книгата изтъква Жефаровича като един от ранните, възторжени и убедени дейци на южнославянската културна и политическа общност, книгата му действително е постигнала начертаната от автора цел - пробуждане на народностно съзнание у българи и сърби, активизиране на туй съзнание, което ги довежда до тяхното политическо освобож дение.


Ръкописен екземпляр от „Стематографията” на Христофор Жефарович

  • ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    За възраждането на южните славяни през XVIII в. важна роля еимало културното обществено-политическо дело на Христофор Жефарович. Българин по рождение, родом град Дойран, неговата дейност протича вън от пределите на българските земи, главно сред сръбско население в обширната тогава Австрийска монархия. Обичал да пътува твърде много, бил е в Палестина, ходил и в Москва, дето починал през 1754 година, Христофор Жефарович е автор на няколко книги, най-важна от които безспорно е неговата „Стематография", излязла във Виена през 1741 година. Желанието му е било да възкреси славата на южнославянските народи - българи и сърби, да пробуди у тях интерес към родното им минало, та чрез това да помислят за тежкия си робски живот: „Кацы они бяху, како кое царство бе, коея природи, каким щитом оружно... да би памят та между человеки не угасла, но била во вечния веки, дерзнух сию книжицу типом написати". Съдържанието на книгата изтъква Жефаровича като един от ранните, възторжени и убедени дейци на южнославянската културна и политическа общност, книгата му действително е постигнала начертаната от автора цел - пробуждане на народностно съзнание у българи и сърби, активизиране на туй съзнание, което ги довежда до тяхното политическо освобож дение.