Публицистика и литературна критика

Критическата мисъл у нас като че ли трескаво бърза да достигне изпуснатото, да намали закъснението, останало в наследство от годините на бездействие или застой. Дискусии, дискусии. И много нови книги на критици - с нови и стари работи в тях. Богомил Нонев е нарекъл своя сборник „Критическа летопис 1960- 1965". Той отделя специално внимание на литературния критик и неговия труд, като разглежда тази тема в отделна статия. Но цялата книга на Нонев поставя Някои въпроси от стилистиката на литературната критика. С темпераментните характеристики, със защитата на новаторството на Арагон в романа „Страстната седмица" Нонев не волно защищава своето съществуване в критиката. Смешението на жанровете, използуването на разнообразни средства и форми - дори цяло есе върху живописта на Караваджо - в романа на Арагон е довело до интересни художествени решения. Без да правя каквато и да било аналогия с резултатите и тяхната значителност, ще кажа, че симбиозата на елементи от критиката и публицистиката в стила на Богомил Нонев оформя неговите авторски възможности, определя постиженията и слабите страни в стила му. Трудно е, струва ми се невъзможно дори, да се очертае точно границата между критиката и публицистиката, между критиката и другите родове художествено творчество. При всеки автор надделява склонността му към определен начин на възприемане и преживяване на произведението, в стила му доминират лирични, публицистически или белетристични черти. На едно място в своята книга Богомил Нонев казва, че ... литературният критик е мислител, публи цист и художник". Акцентът в неговите статии пада най-силно върху второто от тези качества.