* * * Вдъхновен философ и литературовед

Когато преди около шест десетилетия в ученическия периодичен печат се появяват няколко литературни откъси под псевдонима Павлуша, никой не е и подозирал, че това са първите стъпки на една изключително надарена творческа индивидуалност, която по-късно ще се изяви с една учудваща широта на интереси към различните области на човешкото знание, с безмерна всеотдайност на великите обществени и културни идеали. И ето днес някогашният Павлуша прекрачва прага на последната четвърт на столетието с побелели, но младежки буйни коси, с набраздено, но ведро и одухотворено лице, с грейнали от пламък очи, прегърбен от товара на онова огромно научно и културно наследство, което ни за вещава, наследство, трупано в продължение на десетилетия, нзпълвало със смисъл и съдържание цялото му битие. Какво хармонично съчетание между общественика и мислителя, между човека и учения! Какъв интензивен духовен живот, жи вот-епопея, изпълнен с големи изпитания и непрестанни дирения, с проникновени размисли и творчески дръзновения! Днес богатото и разностранно дело на Тодор Павлов се откроява ярко на фона на световната марксическа мисъл, все по-трайно задържа и ще задържа вниманието на съвременни и бъдни поколения, на всички обгорени от пламъка да се сродят със законите на общественото и културното развитие, да вникнат в исконната същност на социалните и природните явления.