Публикувана на
Free access
Резюме
В новата си книга с горното заглавие Желю Авджиев разглежда от марксисткоЛенински позиции естетическото своеобра зие и място на народничеството и народ ническата литература в развитието на българската литература. Доловил вярно спецификата на това характерно явление, авторът влага достатъчно енергия, за да го характеризира цялостно и да посочи неизтъквани досега негови особености, да представи в нова светлина неговите найважни представители. У нас по въпросите за същността на на родническата литература не са се водили нарочни дискусии, макар че тези въпроси са интересували много литературоведи, следствие на което те са доста изяснени и е натрупана не малко литература. В разглеждания труд проблемите, възникващи около характера и същността на на родническата литература, се анализират обаче за първи път така подробно и изчер пателно в отделно, самостоятелно монографично изследване. Досега несме имали цялостно литературно-историческо проуч ване, в което да се разглежда самобитният характер, специфичното развитие и неповторима същност на народническата литература в България. Тъкмо такова проучване представлява разглежданият труд, в който авторът си епоставил зада чата задълбочено да проучи тази литература и то в една по-нова насока.


„Народнически илюзии и художествена правда”

  • Издател
    Печатница на Държавното военно издателство при МНО
    Обхват на страниците:
    158
    -
    162
    Брой страници
    5
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Резюме
    В новата си книга с горното заглавие Желю Авджиев разглежда от марксисткоЛенински позиции естетическото своеобра зие и място на народничеството и народ ническата литература в развитието на българската литература. Доловил вярно спецификата на това характерно явление, авторът влага достатъчно енергия, за да го характеризира цялостно и да посочи неизтъквани досега негови особености, да представи в нова светлина неговите найважни представители. У нас по въпросите за същността на на родническата литература не са се водили нарочни дискусии, макар че тези въпроси са интересували много литературоведи, следствие на което те са доста изяснени и е натрупана не малко литература. В разглеждания труд проблемите, възникващи около характера и същността на на родническата литература, се анализират обаче за първи път така подробно и изчер пателно в отделно, самостоятелно монографично изследване. Досега несме имали цялостно литературно-историческо проуч ване, в което да се разглежда самобитният характер, специфичното развитие и неповторима същност на народническата литература в България. Тъкмо такова проучване представлява разглежданият труд, в който авторът си епоставил зада чата задълбочено да проучи тази литература и то в една по-нова насока.