Божествена

Всеки разговор върху превод на произведение като „Божествена комедия“ ще изглежда ограничен и частичен, защото може да бъде обоснован само върху няколко определени сравнения, избрани между многото възможни. Затова този, който желае да напише няколко думи върху превеждането на подобно произведение на друг език, и то днес, когато историческият и културният контекст са толкова различни от съществуващите в Италия през XIV в., трябва да подходи много внимателно. 125 Преди всичко обаче трябва да се похвали голямата смелост на двамата преводачи И. Иванов и Л. Любенов, които са посветили дълги години на този труд. Всяко препрочитане на „Божествена комедия“ е едно ново преживяване, от което у всеки читател възникват нови проблеми, които потвърждават у него убеждението, че съществуват още много страници, много места във великата творба, все още недостатъчно схванати и в които все още не е проникнато. Или, иначе казано, убеждението, че се намира пред едно произведение, на което цялата човешка култура дължи много. Един от първите въпроси, който възникна спонтанно пред мен по време на паралелното прочитане на Дантевия текст и българския превод на Иван Иванов и Любен Любенов, е от чисто езиково естество и ме накара да разбера преди всичко какво е предназначението, какъв е смисълът на един превод, направен в единадесеторични стихове и в терцини - терцини с равномерни рими, чисто „дантевски" терцини. Какво означават в един чужд език, отдавна напълно узрял и литературен, какъвто е бъл гарският, и при това в ХХ в., тези метрически окови? Какво се предава на чуждия език в толкова по-късна епоха чрез спазването на подобна ритмическа точност? Наистина не би могло и да се предполага, че какъвто и да е превод на „Божествена комедия", може да предаде на чуждия читател стойността на поемата в нейния езиково-исторически аспект. Данте е създал", ако може така да се каже опростено, италианския език, създал го е със своето произведение. И е създал не само езика, но и стилистическите инструменти, логическата точност и сбитостта, с които той се изразява в своето произведение. Данте е бащата на един нов език; всеки преводач притежава свой език, в границите на който се движи и с който може да си служи. Следователно езиковата, стилистичната и формалната новост на всеки превод не може да бъде друго освен едно бледо отражение на революционното начало, което в зората на Рене санса е дарил на италианската литература този човек, който, както се е изразил Ауербах, „със своя ези.. откри отново света". След всичко казано дотук, въпреки че съм запознат с метода, често прилаган при преводите в някои страни в Източна Европа, който се състои в точното предаване на оригинала в не говата външна метрическа форма, трябва да отбележа, че отначало този метод ми се стори до известна степен изкуствен и механичен. за Това предизвика у мен нуждата да разясня каква е била за италианския език, или поне италианския от XIV в., функцията на метрическите схеми, използувани от Данте. Що се отнася до терцината, въпросът е относително прост. В поемата тя е едва ли не необ ходима, за да свърже и да създаде единството на всяка песен и на цялото произведение. Терцината допуска едновременно както бързите преходи на действието, появата на внезапни ракурси, променливата гама на чувствата, изказани само с няколко думи, така и пълното единство на всяка отделна песен.

Меродавни учени като Асин Паласиос, Катауи, Черули, Габриели и, скромно казано, авторът на тази статия в Dante et mahomet, са доказали убедително значителното влияние, което оказват ислямската култура и цивилизация върху делото на Данте Алигиери и върху западноевропейското изкуство и култура, Трябва обаче да се признае заслугата на архимандрит Шиалхуб, който пръв изказа пред положение, че известният тайнствен" стих на Данте Pape Satan, Pape Satan alepре не е бил съ чинен от поета, както нерядко се е твърдяло и писало със слова, измислени от него, но е бил съставен, както ще видим, с думи, транскрибирани от арабски език. Тезата (за която не липсват изтъкнати и убедителни поддръжници), че великият поет е желал да си послужи със „странни безсмислени слова, за да порази по-добре въображението на читателя, е според нашето скромно мнение неоснователна, както се надяваме да успеем да докажем. Наше убеждение е, че за да бъде убедително обяснението на толкова оспорвания дантев ски стих, то не може да бъде основано на едно повече или по-малко колкото умело, толкова и условно тълкуване - нещо, което е извършено вече от мнозина и по различни начини, но то трябва да почива на сериозна научна основа, с други думи, трябва да докаже съществуването било на едно точно и ясно значение на стиха при даденото му тълкуване, било на неговата логична връзка с контекста на Дантевата песен. Именно това ние възнамеряваме да извършим Като оставим настрана съображението от общ характер, че от VIII до XIII в. арабският език и литература са били широко разпространени в голяма част на Азия, Африка и Европа и че арабските библиотеки в Испания, Сицилия и Багдад са били източници на знание, от което почерпи Западът, когато, събудил се от дълго вцепеняване, доби най-сетне самочувствие за себе си; не трябва да се забравя, че двама от нашите най-видни арабисти от онова време - Брунето Латини и Раймондо Луло - са живели именно във Флоренция по времето на Данте. Неоспоримо е влиянието, което упражни върху цялото творчество на Данте прочутият оратор и енциклопедист Брулето Латини, когото поетът призна за свой учител: „Все и все ме учихте как човек се увековечава“ (Ад, XV-85); трудно ще бъде да се оспори влиянието на не помалко прочутия теолог и авантюрист Раймондо Луло. При тази предпоставка можем да разгледаме буквалното значение на толкова обсъжда ния стих на Данте, за да докажем съвършеното му съгласуване с общата постановка на песента. Точният език на стиха Pape Satan, Pape Satan aleppe ще бъде впрочем: bab-e Sciaitan, bab-e Sciaitan alebb(i). Че Sciaitan стои вместо Satan, смятаме, че може спокойно да бъде прието и от тези, които не са арабисти,