„Божествена комедия” на български език

Всеки разговор върху превод на произведение като „Божествена комедия“ ще изглежда ограничен и частичен, защото може да бъде обоснован само върху няколко определени сравнения, избрани между многото възможни. Затова този, който желае да напише няколко думи върху превеждането на подобно произведение на друг език, и то днес, когато историческият и културният контекст са толкова различни от съществуващите в Италия през XIV в., трябва да подходи много внимателно. 125 Преди всичко обаче трябва да се похвали голямата смелост на двамата преводачи И. Иванов и Л. Любенов, които са посветили дълги години на този труд. Всяко препрочитане на „Божествена комедия“ е едно ново преживяване, от което у всеки читател възникват нови проблеми, които потвърждават у него убеждението, че съществуват още много страници, много места във великата творба, все още недостатъчно схванати и в които все още не е проникнато. Или, иначе казано, убеждението, че се намира пред едно произведение, на което цялата човешка култура дължи много. Един от първите въпроси, който възникна спонтанно пред мен по време на паралелното прочитане на Дантевия текст и българския превод на Иван Иванов и Любен Любенов, е от чисто езиково естество и ме накара да разбера преди всичко какво е предназначението, какъв е смисълът на един превод, направен в единадесеторични стихове и в терцини - терцини с равномерни рими, чисто „дантевски" терцини. Какво означават в един чужд език, отдавна напълно узрял и литературен, какъвто е бъл гарският, и при това в ХХ в., тези метрически окови? Какво се предава на чуждия език в толкова по-късна епоха чрез спазването на подобна ритмическа точност? Наистина не би могло и да се предполага, че какъвто и да е превод на „Божествена комедия", може да предаде на чуждия читател стойността на поемата в нейния езиково-исторически аспект. Данте е създал", ако може така да се каже опростено, италианския език, създал го е със своето произведение. И е създал не само езика, но и стилистическите инструменти, логическата точност и сбитостта, с които той се изразява в своето произведение. Данте е бащата на един нов език; всеки преводач притежава свой език, в границите на който се движи и с който може да си служи. Следователно езиковата, стилистичната и формалната новост на всеки превод не може да бъде друго освен едно бледо отражение на революционното начало, което в зората на Рене санса е дарил на италианската литература този човек, който, както се е изразил Ауербах, „със своя ези.. откри отново света". След всичко казано дотук, въпреки че съм запознат с метода, често прилаган при преводите в някои страни в Източна Европа, който се състои в точното предаване на оригинала в не говата външна метрическа форма, трябва да отбележа, че отначало този метод ми се стори до известна степен изкуствен и механичен. за Това предизвика у мен нуждата да разясня каква е била за италианския език, или поне италианския от XIV в., функцията на метрическите схеми, използувани от Данте. Що се отнася до терцината, въпросът е относително прост. В поемата тя е едва ли не необ ходима, за да свърже и да създаде единството на всяка песен и на цялото произведение. Терцината допуска едновременно както бързите преходи на действието, появата на внезапни ракурси, променливата гама на чувствата, изказани само с няколко думи, така и пълното единство на всяка отделна песен.