Авакум

През 1972 г. се навършиха 300 години от излизането на „Житието“ на протопоп Авакум Петров. Тази дата е достатъчно основание за световната общественост да си спомни и почете най-забележителния писател на руското сред новековие. Седемнадесети ят век е преломен етап в развитието на руската литература, период на преход от старите норми и традиции към новото време. Приключило е времето на господството на старата, пропита главно с религиозен, феодален дух писмена литература и настъпва времето на новата, светската, демократичната литература, на новите литературни похвати, новите жанрове, на новите демократични автори. Значителна част от демократичната литература на XVII в. съставлява литературата на т. нар. „разкол“ или старообредчеството. Това религиознообществено движение се заражда в средата на низшето духовенство, недоволно от реформите на патриарх Никон. Религиозното движение бързо прераства в социално, като обединява под знамената си всички недоволни плебеи, хората от покрайнините и селячеството. Към разкола се присъединява стре лецката войска и част от болярството, която е в опозиция на царския режим. Движението получава широк размах и е страшно ожесточено, фанатично. То заплашва не само господствуващата църква, но и самата държава. Особено трагични негови прояви са масовите самоизгаряния на недоволни, а също и едно от най-упоритите и продължителни в историята на народните движения Соловецко въстание от 1667-1676 г. „Революционната опозиция срещу феодализма минава през цялото средновековие - пише Фр. Енгелс в труда си „Селската война в Германия". - В зависимост от условията на историческия момент тя се проявява ту като мистика, ту във вид на явна ерес, ту във вид на въоръжено въстание. "1 Старообредчеството е една от формите, чрез които се изразява антифеодалният протест през XVII в., неслучайно наречен „бунтовното време". Изострянето на класовата борба и повишаването ролята на народа, който съвсем осезателно и в известна степен съзнателно се намесва в историята, са типични за него. „Медният бунт" в Москва през 1662 г., знаменитото Соловецко въстание,

Разделени по време повече от столетие и принадлежащи на различни литератури - българската и руската, - тези две автобиографии отдавна привличат вниманието на изследователите със своето сходство. Натрупани са доста много работи, в които е обърнато внимание на това сходство. В интересната статия на българския изследовател Константин Мечев дори е направен опит да се обясни това поразително сходство с влияние на автобиографията на Авакум върху автобиографията на Софроний. Обаче няма никакви основания да предполагаме, че Софроний е познавал Житието на Авакум. Ето защо съществува и друго мнение: че Житието на Авакум и Автобиографията на Софроний са сходни типологически, тъй като и едната, и другата автобиография са се появили при сходни условия на прехода от Средновековието към новото време и са еднакъв пример за пробуждането на личностното самосъзнание. Когато преди една година посочих темата на своя доклад за сегашната конференция, аз възнамерявах да говоря не само за типологическите сходства на двете произведения, но исках да изтъкна преди всичко техните типологически различия, които се дължат на това, че и двамата автори са писали със съвсем различни цели и при съвършено различни условия, макар че и двамата са мъченици на обстоятелствата и на своята борба, че и двамата са писали за своите страдания и двамата са направили това с несъмнен талант и поразителна дълбочина. Но случи се нещо, което в първия момент ме постави в крайно затрудне но положение и аз дори мислех да се откажа от своята тема. Това беше поя вата на прекрасното изследване на Людмила Боева в книгата „Старобългарска литература", кн. втора, 1977 г. Аз получих тази книга в края на 1977 г. Изследването на Людмила Боева е озаглавено „Образът на автора в житията на протопоп Авакум и Софроний Врачански (Опит за типологическо сравнение)". В изследването на Л. Боева са направени повечето от тези наблюдения, които исках да изнеса в доклада си, и са изказани много мисли, до които и аз стигнах, когато четях паралелно двете велики произведения.