Тодор Ив. Живков

Отиде си от нас проф. Цветана Романска. Нейната ранна и неочаквана смърт изглежда невероятна за тези, които я познават - винаги така жизнена, активна, вечно забързана, весела пословично работлива. Изгубихме виден български етнограф и фолклорист, посветил всеотдайно целия си живот на науката, отзивчив другар и учител, който до вчера ни увличаше с творческите си планове. Проф. Романска работи тридесет години в областта на етнографията и фолклористиката. Родена през 1914 г. в семейството на известния наш учен акад. Ст. Романски, получила пре красна подготовка, тя отрано се ориентира към научна работа. След като завършва специалността славянска филология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, заминава на специализация в Прага, гдето през 1939 г. защищава докторска дисертация и става доктор на Карловия университет. Завърнала се в родината, тя е избрана за асистент, а по-късно и за доцент при катедрата по славянско езикознание и етнография. От 1963 г. е професор по славянска етнография и славянски фолклор - една твърде обширна област, в която тя работи неуморно и с голямо желание.

Фолклористиката енаука, зародила се и развила се в епохата на буржоазната култура, епоха на такава диференциация на духовното производство, която се отрази силно и на художествената култура. В това отношение М. Арнаудов с присъщото му чувство за общия развой на културното творчество пише след ното: „Ако на едно или друго основание XIX в. се нарича век на техниката, век на биологията, век на електрохимията, век на филологията, век на историята и т. н., все тъй право би било да се изтъкне като негова голяма придобивка офор мяването и грамадният ръст на знанието ни за народа, за народната душа и народното творчество, и да говорим за век на фолклористиката. Пак той, представяйки с лекота и естественост историята на фолклористиката като наука, ще отбележи по-нататък: „Първият освежителен лъх дойде от Англия с новопробудената любов към народната песен. Когато в 1744 г. умира А. Поп, тутакси губи ореола си цялата изкуствена, дворцова и подражателна поезия, за да се оживи вкусът за Шекспир и за старите шотландски балади, издадени в 1724 г. от Allan Ramsay (Collection of Scots Songs). Фолклорът в интереса на предромантиците и на техните следовници е развитие на интереса им към новото изкуство. Казано по-общо, но достатъчно точно, фолклористиката се поражда в контекста на развитието на буржоазната наука и изкуство, когато се осъзнават противоречията на новата култура и по-нататък, когато се осъзнава разрушаването на относително цялостния характер на културния процес.