Иванка Томова-Манова

Известният наш поет академик Николай Лилиев е притежавал богата библиотека. Запа зената част от нея наброява над 3000 тома. Разнообразието на тази сбирка е голямо, като се има предвид, че Лилиев е известен преводач, дългогодишен драматург на Народния театър „Иван Вазов", следвал е в Лозана и Париж, поддържал е контакти с всички съвременни български поети и писатели. Наред със стихосбирките на български и чужди автори се редят произведенията на българската, руската, западноевропейската драматургия, антични трагедии, книги по литературознание и езикознание, по философия, психология и социология, театрално дело и сценично майсторство, театрознание и изкуствознание, книги по право, биографии на известни артисти, писатели, юби лейни сборници, издавани в чест на наши известни учени, мемоари, книги по фолклор, педагогика, история, география, пътеписи, справочни издания, енциклопедии и речници. Има запазени цели годишнини на известни литературни списания, издавани у нас и в чужбина. Първи сведения за любовта на Лилиев към книгите срещаме в спомените на негови съученици и приятели: „Влечеше го литературата. Там беше сърцето му... Николай беше почти беден, нямаше пари да си купува книги и вземаше от моята библиотека" (инж. Г. Стайнов, брат на акад. П. Стайнов). Литературният критик Георги Константинов, член на голямото семейство на Лилиев, споделя: ....искаше да съсредоточи своите сили в духовни дирения, да принадлежи изцяло на иде алите за поезия и красив живот и защото още от юношеските си години за него най-възвишеното човешко дело беше самопожертвуванието, "2 За четенето Лилиев смята, че то е възприемане на духовни ценности, съхранени в книгите, и само по себе си е творчество: „Винаги, когато съм живял с някоя своя идея и когато съм искал да пиша, съм се питал: „Можеш ли да кажеш нещо, което не е казано преди тебе?" Затова пред почитам да чета. И четенето е творчество, "3 Още в Свищов той чете на български, руски и немски не само поезия, а и философска, политико-икономическа литература. В писмо на Ружа Фъртунова, братовчедка на Лилиев, до Димитър Подвързачов се споме нава: „Видях се с Николая, той си е изписал французски книги; имаше и двама философи - Спи ноза и не зная още кой. Казва, че ще чете философия, един ден да може да критикува... Николай тази вечер ми остави една книжка - Философия на егоизма - Ницше, Ибсен, Щирнер. "4 Вече двадесетгодишен, Лилиев сам си изкарва прехраната, успява да си купува книги и получава български, руски и френски списания. Познава Хайне в оригинал и се опитва да прави първите си преводи.

Националните тържества в Стара Загора - родния град на поета Николай Лилиев - за почнаха на 5 юни 1985 г. с двудневна научна сесия в Профсъюзния дом на културата. Организатори на тържествата бяха Съюзът на българските писатели, Съюзът на преводачите в България, ОК и Обк на БКП, ОС и ОбС за културата в Стара Загора, Институтът за литература при БАН, Националният музей на българската литература в София, Друже ството на писателите и Дружеството на пре водачите в Стара Загора и Домът „Литературна Стара Загора". Ha откриването на научната сесия присъствуваха Иван Бозев - секретар на ОК на БКП, Златка Михова - зам.-председател на ИК на ОНС, Йовчо Йовчев - председател на ОС за култура. Във встъпителното си слово Симеон Първанов, секретар на ОбК на БКП, съобщи на старозагорската общественост ре шението на ЮНЕСКО за чествуване на Ни колай Лилиев по света, което още веднъж показва огромното значение на културното му дело не само за България, но и за света. В трите заседания на сесията, ръководена от Иван Сарандев - ст. н. с. в Института за литература при БАН, бяха изнесени 32 доклада и научни съобщения. В работата на сесията взеха активно участие научни работници и специалисти от Института за литература при БАН, СУ „Климент Охридски“, Института за музика, ПУ „Паисий Хилендарски", ВПИ - Шумен, Националния музей на българската литература, музея „П. К. Яворов“, музея „Ангел Каралийчев", музея „Никола Вап царов" в София, литературни критици, културни работници от Стара Загора. Специално внимание участниците в сесията отделиха на основния доклад на доц. Елка Константинова, ст. н. с. от Института за литература при БАН, на тема „Николай Ли лиев - личност и творчество". С присъщата страст на изследовател на българската лите ратура Е. Константинова говори пламенно и вдъхновено за обаятелната личност на нежния лирик и за шедьоврите, изобразяващи съвър шенството на неговата поезия. Тя очерта цялостната фигура на културния деец, поет, дра матург, академик, общественик и човек Ни колай Лилиев, който се чествува за първи път 133 У нас по случай 100-годишнита от неговото рождение.