Йежи Русек

В кн. 6/1975 г. на сп. Литературна мисъл е публикувана статия-преглед на Йежи 148 Шлизински за „Рецепцията на делото на Паисий Хилендарски в Полша през послед ните 60 години". Авторът определя своята задача по следния начин: „Настоящият пре глед не съдържа оценка на делото на Паи сий - неговата цел еда проследи рецепцията му в Полша през последните 60 години (с. 69). Прегледът съдържа информация за периода от 1912 г. до наши дни: разгледани са очерци, синтетични трудове за литературата на южните славяни, българската писменост и история, в които е отделено място за жи вота и творчеството на Паисий, редица статии и по-малки материали, чествувания. В прегледа е намерило отражение научното събрание по случай 250-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски, организирано на 21 февруари 1972 г. от Секцията за западни и южнославянски литератури към Института по славистика при ПАН. Авторът посочва тази сесия като първо и единствено честву ване на 250-годишнината на Паисий Хилендарски в Народна Полша. С настоящата статия искаме да коригираме една историческа и научна неточност. В полския град Краков на 11 декември 1972 г. се състоя тържествена научна сесия, посветена на 250-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски. Сесията бе организирана от Комисията по славистика при ПАН и Дружеството за полско-българско прия телство и бе ръководена от проф. д-р Ст. Урбанчик. Тържествената научна сесия бе открита с научен доклад от проф. д-р М. Караш, ректор на Ягелонския университет и предсе дател на Дружеството за полско-българско приятелство. Проф. М. Караш направи характеристика на ролята и значението на Паисий Хилендарски за развитието на българската култура. В началото докладчикът подчерта: „Днешното събрание в аулата на Ягелонския университет има изключителен характер. На първо място празнуваме 250-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски, писател и творец с много заслуги за бъл гарската култура; а, от друга страна, разпространяваме историята на България сред нашето общество, което днес е изпълнило цялата университетска аула. Направеният от проф. Караш преглед представи на аудиторията величието на Паисиевото дело, което определя годината 1762 за преломна дата в историята на българския народ, открила наистина нова епоха..." Паисий Хи лендарски заема изключително високо място сред великите синове на България. Неговата книга, преписвана, разпространявана и пазена във всеки дом и във всяка църква като реликва, наистина се превръща в реликва на народната памет и народната история. Защото всяка от 83-те страници на тази книга е напоена с дълбока любов към родния край, към поробения народ. С пламенни слова Паисий се обрыща към народното съ знание, за да го събуди, да събуди българския дух у българите. И именно тази книга, написана повече от 100 години преди освобож дението на България от османско иго, е едно от делата, които подготвят това велико съ битие. В годините на най-тежкото робство Паисий събужда вяра в бъдещето, показва пътя за културно и политическо освобожде ние. Затова, сравнявайки го с Омир, за родно място на Паисий претендират няколко местности.