Елена Огнянова

Трудно е в рамките на една студия като настоящата да се обхванат всички B научни проблеми, които са спирали вниманието на акад. Михаил Арнаудов. Но аз ще използувам личните си наблюдения и разговори с него, които имах възможност да водя повече от едно десетилетие, тъй като ни свързваше обща работа по издаването на някои фолклорни трудове. На първо място трябва да отбележа работата ни по издаването на „Българско народно творчество тринадесет тома“ (1961—1965), „Баладни мотиви в българската народна поезия. Делба на двама братя" (1964), „Веркович и Веда Словена“ (1968), „Очерци по българския фолклор" (1968—1969) и др. При общата ни работа аз можех да се срещам и разговарям отблизо и продължително време с този неизчерпаем източник на знания из областта не само на българския, но и на чуждия фолклор, с неговата удивителна памет и лекота да цитира едно или друго научно произведение или автор от далечно време. Трябва с признателност да отбележа, че акад. Арнаудов никога не пестеше времето си, когато трябваше да ми обяснява някакъв въпрос, да ме подпомага в скромните ми занимания, които бях посветила на фолклора. Напротив, с една неизчерпаема енергия и завидна лекота той ми изнасяше цяла беседа, но така, че и аз да взема участие и да не се чувствувам съвсем като ученичка, подсказваше как трябва да се „подхване и изследва издълбоко" даден проблем, да се осветли в съвременна и реалистична светлина, за да има качества на научен принос. Именно на тия негови възгледи, на мнението му за един или друг фолклорен въпрос имам намерение да се спра тук, като използувам, разбира се, неговите заключения и възгледи, отразени в издадените му досега научни книги, посветени на фолклора.

Проучването на хумористичния герой във фолклорната проза (става дума именно за герой, а не за отделни епизодични личности) повдига интересни проблеми. Още повече, като се знае, че всеки народ има свой национален хумористичен и сатиричен герой, както е у нас Хитър Петър, у сърбите Еро или бае Джора, у хърватите - Петрица Керемпух, у маджарите - Карагьоз, у албанците - Мато, у турците - Настрадин Ходжа, у грузинците - Насредин молла, у русите - Балакирев; Абуновас у народите на Северна и Източна Африка, Алдър-косе - в Средна Азия и Казахстан, Ахмед Ахай - в Кримския полуостров; Бирбил е познат на индийските племена, Бао-хун - на китайците, Простачок - на поляците, Петер, Пиер, Пиеро, Педро и пр. са потомци на някои европейски и латиноамерикански народи. Всеки от тях носи ярко изразени национални черти и психология, присъща на народа, чийто потомък е. Дейността му се развива в национална битова обстановка, постъпките и поведе нието, както и нравът му са поведение и нрав на народа-родител. Като проучва и анализира хумористичните битови приказки и анекдоти на определен народ, фолклористът-изследовател може да добие доста пълна представа за бита, културата и тежненията на тоя народ през вековете. Защото самият живот създава потребността да се роди един обединяващ национален герой, който чрез сатира и добродушен смях или невинни шеги да разнообрази трудовото ежедневие на хората. И, от друга страна, този герой се опълчва против пороците и неспра ведливостите, служи в даден момент за отдушник на народното негодувание и с делата и приказките си става повод за размисъл, самонаблюдение, самокритичност и най-много събужда смях сред широките народни слоеве. Това са важни предпоставки, които през различни епохи, при различни политически и обществено-културни формации и обстоятелства без изключение са поддържали будно националното съзнание, готово да реагира с остра сатира или подигра вателен смях против своеволието, потисничеството, властолюбието и експлоатацията или против поведението и постъпките на ония хора, които нарушават установения обществен морал и нравствени норми. Създаден и увековечен от народа, хумористичният герой в продължение на столетия е обогатявал и разширявал биографията и светогледа си, нагаждайки се към съответната епоха и съответен исторически момент. По този начин той кръвно се свързва с историческата съдба на своя народ, участвува в неговите борби за национална политическа и социална свобода и правдини, за щастие и 1 Проделки хитрецов. Изд. на Институт востоковедения Академии наук СССР. М., 1972. благополучие в мирния и съзидателен живот. Претърпявайки различни метаморфози през вековете, хумористичният герой, отначало герой на дълги битови приказки, постепенно се преражда в анекдотичен и едостигнал до нас, до нашето Динамично време като герой на вицове, които жигосват или осмиват отделни личности, изявили се в дадени събития, но не изолирано, а най-тясно свързано с живота на народа.