Мария Гарева

Има големи писатели, които получават заслуженото внимание и оценка едва след смъртта си, а приживе творят с години, без да бъдат забелязани или разбрани от съвременниците си. При Йордан Йовков не е така. Произведенията му пораждат жив интерес още с появяването си: изследва се тяхната тематика, проблематика, персонаж, поетика. Но досега няма проучване, което да третира проблема за функционалността на Йовковите творби и по-специално - интерпретацията на Йовковото творчество от съвременната му критика. Проследявайки резонанса, който предизвиква Йовков сред критиката до края на 30-те години, в тази работа се прави опит и да се проследят литературнокритическите оценки на Йовковото творчество през този период. *** Първите творби на Йовков - стихотворенията, поместени в сп. „Селска пробуда“, в. „Съзнание“ и сп. „Художник“ - не обръщат вниманието на критиката. И с основание. Това са в повечето случаи любовни настроения, облъхнати с мистика, навяващи меланхолия и скръб, изпети в твърде миньорен тон, явно влияние на Хайне, Яворов, Теодор Траянов. Стихотворенията на Йовков както за съвременниците му, така и за нас имат цена преди всичко като документ за едно литературно начало и развитие. C Първите рецензии излизат веднага с появата на разказвача Йовков. Преди още писателят да събере творбите си за войната в самостоятелна книга, Михаил Арнаудов пише: „Макар тия разкази, пръснати в разни списания, да са едни от първите печатани произведения на младия автор, те носят много белези на несъмнен талант. "2 Проф. Арнаудов дава висока оценка на всички писани до момента Йовкови разкази. Определя автора им като поет, който схваща живота, разкрива душите и ни „кара да се сродим с образите“. Изтъква уме нието му да разграничи и представи като завършени за себе си цели събития, представляващи ярко свързани помежду си моменти. Авторът, публикувал първата рецензия за Йовков, дава висока оценка на изкуството му да изобразява, сочи наблюдателността (качество, което всички Йовкови критици отсега нататък ще изтъкват), спира се на въображението и на духовитите и находчиви срав 1 Настоящата работа е част от едно по-цялостно изследване на Йовковото творчество от този аспект. 2 М. Арнаудов. Разказите на Йордан Йовков. - Отечество, г. III, 1916, кн. 36-7,3 c. 10. 96 нения. Определя Йовков като художник, „който рисува само импресионистиче ски: с малко черти той ви загатва и пейзаж, и физиономия. Съществена за него е душата: душата на хората, които вижда и постоянно наблюдава, душата на Мъртвите предмети, оживели под неговия поглед и неговата собствена душа най-сетне, с която читателят бързо се слива, за да тръпне и се вълнува като нея. "

Другарю Радоев, що за феномен е творчеството - освобождаване от натрупано емоционално в умствено напрежение, своеобразен катарзис или наслада? - Според мен това е все пак някакво вътрешно освобождаване от нещо, което е натрупал ж вотът в тебе. Ти искаш да го върнеш обратно чрез формите на творчеството. Това е естественият път, някакъв начин човек да се освободи от житейското бреме, отхвърляйки от себе си стари модели, с което настъпва своеобразно пречистване. Творчеството е мечта по свободата. Мечта за бъдещи модели на човечеството, на човека. Мечти - по някой път неосъществими, но ти веднъж написал ги, си казваш ето го моделът за света и човека. Това, което човек изхвърля от себе си, е форма на освобождаване от всички неща, с които реалният живот го потиска. Своеобразна победа над живота, над парадоксите и абсурдите му, над житейското бреме. Разбира се, животът може да ти отвърне жестоко, защото връзката индивид общество е дву странно закономерна. - До каква степен обществото влияе на твореца? - Това е нещо определящо, нещо съществено. В края на краищата, защо са тия трагични несъответ ствия между творческа личност и общество в повечето случаи. - Обикновено се смята, ченеповторимостта на твореца, на неговите духовни качества, е плод на епо хата, в която живее. И - Безспорно. Той е рожба на епохата си, но аз бих казал, че той е рожба повече на бъдещето. като че ли (говоря за големите творци) това е така или иначе едно изпреварване на собствената епоха, на собственото време. - В такъв случай не само епохата, времето и обществото влияят на твореца, а и той влияе на обществото, подготвяйки по някакъв начин неговото бъдеще - Те си влияят взаимно. Защо? Може поетът и да не влияе на обществото. Може би един творец кореспондира с бъдещето. И в своето време да не бъде разбран и да бъде оценен по-късно. Да бъде дори отритнат от своето общество. Говоря за общество, което създава официалната" картина на „множе ството", нали? Но не може да се смята пък, че единствено поетът е надраснал всички и се е отделил. Не. Той кореспондира с дадени хора. Но те в този момент конюнктурно не влизат в определящата обще ственото мнение част. Обикновено се смята, че творецът кореспондира с народ. Народът това обаче понятие твърде разтегливо. Ще кажем: с коя част на народа? Защото едното е народ и другото народ. Обикновено се смята, че поетът кореспондира с най-напредничавото у народа. В такъв случай не само върви в унисон с него, но си и взаимодействуват. Идеите не му падат от небето. Те все някъде се коренят в живота и рефлектират у него. И когато казваме конфликт между творец и общество, то е конфликт с част от обществото. c В същото време в моя опит, пък и във всеки опит, ще се види, че човек есрещал в живота си твърде значителни хора, твърде много мислещи и почтени хора, които не са от пяната на обществото, но са мислили и също са изпреварили своето време. Разговор с един обикновен селянин може да ви наведе на такава мисъл: колко напред е отишло народностното мислене в сравнение с конюнктурата на едно обще ство. Това са взаимовлияеши се страни. Както и конюнктурата също влияе върху твореца. Тя също влияе някакво диалектическо единство. И в това е драматичният момент на творчеството. B - Безспорно духовният климат на времето влияе върху творчеството на писателя. Вие в някаква степен влияете ли се, зависим ли сте от обществените вкусове и настроения? - Онзи, който каже, че не е зависим от външното обкръжение, от манталитета на множеството според мен или кокетира, или е неискрен. Не може човек да не се влияе. Да се стреми да не се влияе, с вече друго. Лично аз смятам, че горе-долу се опазвам от якои неща, от които други мои колеги не могат И на практика съм го показвал. Ето как можеше петнайсет години да не издавам поезия. Ами, не желая. Все пак, значи нещо. Друг не е могъл да го направи. Вероятно, другаде пък аз съм се издънил малко повече.