Атанас Душков

Да възкресяваш спомени и да даваш оценка и характеристика за човек като Димитър Пол вързачов е не само трудно, но и рисковано. Подвързачов е необозрима и колоритна личност, а всяка оценка е строго лична и следователно непълна. При това от нашата първа среща изтекла пълни 50 години, а това значи - половин век! Много впечатления са затлачени от времето, много случаи - поизлинели. И все пак трайни са останали в съзнанието както образът на човека, тъй и миговете от преживяното под една стряха. Нашата дружба с бай Митьо - така гальовно се обръщахме към него всички - започва (в редакцията на в. „Заря“, където работех и аз като начеващ репортер Мога да кажа: там се опознахме и сближихме. Това еначалото на 30-те години — 1930-1931 г. Ние вече познавахме Хамлет, принц Датски - както подписваше своите писания Димитър Под вързачов, - от неговите фейлетони, игростишия, драски и шарки, от афоризмите и басните други закачки и миниатюри. Радвахме се, че идва при нас и ще работим задружно. А и той боде доволен, може би защото има постоянна щатна работа, а се оказа, че познава и някои от нас с които е работил другаде. Сега Дим. Подвързачов идваше като втори гл. редактор -редуваа се с Кръстьо Станчев, известен журналист, племенник на съветския държавник Кръстьо Раков ски от Котел. Вестник „Заря" се издаваше от издателя на в. „Утро“ и „Дневник“, а редакцията се нам раше на бул. Дондуков, където сега се помещават „Профиздат“ и редакцията на в. „Тру Редакцията на „Заря", това беше една единствена стая на втория етаж в дъното на двора, широка като хамбар, с две дълги маси - едната за главния редактор и другата - същински тез хлебарница, край която седяхме ние, репортерите, за да пишем своите информации, събиран през деня. Дотук се стигаше по едно разкрибуцано дървено стълбище, което дъхтеше на гнил 146 а край него се намираше общата тоалетна. В такава атмосфера трябваше да дишаме до полунощ, а при дежуруване - и до разсъмване.