Резюме
В „Живея в Берковица" народният поет разправя за живота си в тоя малък, но прекрасен планински градец. за службата си като председател на окръжния съд, за хората, с които другарувал, за разходките из хубавата планинска природа, които спомагат за възстановя ване на разклатеното му здраве от бурния живот в маларичния тогава Русчук, където е бил на служба в Губернаторството като „младши чиновник за особени пора чки". e В свободни от занятие дни - пише поетът в тия спомени - правех на кон радостни излети с млада дружина берковчени, с доктора и с управителя из гъстите букови лесове, които обличат полите и хълбоците на Стара планина, упоен от шума на кристалните планински потоци, от дъха на тревите и цветята, от младостта си и от всичко, всичко". .. *„Ком ми напомня, обаче, за едно престъпление - продължава по-нататък Вазов, - което извършихме с окръж ния управител. Още ми е чогъл на душата и сега ще си го изповядвам (А. Т. - Вазов пише този си спомен 31 година след станалото събитие, ако се съди по датата, поставена под този спомен, публикуван във в. „Реч"). Намерихме на Ком заложени три греди, които образуваха един вид тясна висока пирамида, подзидана с камъни и подкрепена с напречни дървета. Ние се чудехме какво е това нещо. Каза ни някой овчар, че сърби го поставили като знак на граница между Сърбия и България"... И, обзети от патриотическо негодувание, ние катурнахме чрез стражарите злочестата дървена пирамида. След няколко дни един руски офицер топограф заяви на управителя, че пакостници някои бутнали на Ком тригонометрическия знак"! В романа „Нова земя", част III, глава VIII („Пирамидата") Вазов разправя за това „пре стъпление", но го приписва на Дикий Барин, образ, който използува и в хумористичната повест „Митрофан и Дормидолски" в лицето на Дормидолски. Прототип и на двамата герои съдията Иван Стоянов, назоваван от берковчани „Дядо Иван“, с когото Вазов живее в къщата на Златиш Хасан.