Цветана Антова

Много моменти от жизнения и творчески път на Николай Лилиев станаха известни едва след смъртта му енни са книгите, които му посвети Георги Константинов. В тях намират място както лични спомени и бележки, натрупани в продължение на многогодишната им близост, така и разкази на съвременници и близки на поета. С Г. Константинов Лилиев есподелял свои мисли, оценки, радости и огорчения. Освен това Г. Константинов използува и запазената богата кореспонденция на поета - изключително ценни документи за живота на цяло поколение изтъкнати представители на нашата интелигенция. 2 Към изнесеното от Г. Константинов искаме Лилиев, които се пазят в архива на Б. Пенев. 3 да прибавим няколко неизвестни писма на Б. Пенев принадлежи към „необикновените приятели" на Лилиев, към онази неголяма група поети, критици и мислители - Димитър Подвързачов, Димчо Дебелянов, Николай Райнов и др., чиито взаимоотношения надрастват рамките на обикновеното и стават факти от културната история на България. Познанството на Николай Лилиев с Боян Пенев, станало случайно през 1907 г. една нош в пощенския файтон за Долна баня, прераства в истинска дружба, в трайно дългогодишно съ трудничество. В архива на Лилиев литературният критик Георги Константинов е намерил само няколко делови писма и заключава, че двамата не са давали словесен израз на своите взаимни чувства "5. Писмата от архива на Боян Пенев обаче говорят, че Лилиев, особено когато се намирал далече от България, е чувствувал нужда да сподели със своя предан приятел, писал му е дълги, топли писма, в които не липсва и словесен израз на онова обаяние, което Боян Пенев еимал над Лилиев. В писмата си поетът нееднократно признава нуждата, която е чувствувал от непосредното общуване с Б. Пенев. „Сякаш София овдовя,

В годината на чествуването 100-годишнината от Априлското въстание и героичната гибел на великия български революционер и поет Христо Ботев българската общественост и наука се обогатиха с две уникални писма - пощенски картички: едната на Христо Ботев, другата на Любен Каравелов. Двете писма попаднаха в Научния архив на БАН заедно с личния архивен фонд на художника проф. Захари Недевски, който дълги години най-грижливо е съхранявал тези реликви. Между документалните материали на архивния фонд се намериха обяснителни бележки за това, как са попаднали тези писма у него. По време на Първата световна война в началото на 1917 г. Захари Недевски като офицер от 70-и пехотен полк заболява и е оставен на лечение в гр. Браила. Домакинята на къщата, където бил отседнал, се оказала българка, преселница от Кюстенджа, братовчедка на Сава, Иван и Александър Огнянови. Съпругът й бил във връзка с българските революционни емигранти преди Освобождението и познавал лично Ботев, Каравелов и други ръководители на нашата емиграция в Румъния. Когато си тръгнал, домакинята му предложила една връзка с разни стари документи и писма. Захари Недевски ги прегледал и отбрал само тези двете, макар че „може да имаше и други ценности", пише той, поради това, че „познах почерците на тези двама великани“. Оттогава до ден днешен писмата са пазени в неговата лична архива, без някой да е имал достъп до тях. След постъпването на писмата в Научния архив на БАН беше извършена експертиза за потвърждаване на тяхната оригиналност. Като сравнителен мате риал бяха използувани писма и документи на Хр. Ботев и Л. Каравелов, намиращи се в „Българския исторически архив" при Народната библиотека „Кирил и Методий" и в Научния архив на БАН. Експертизата потвърди оригиналността на писмата. Писмата се публикуват на сегашен правопис, като се запазват стиловите и езиковите особености. Двете пощенски картички са писани почти едновременно, с разлика от 12 дни, през пролетта на 1875 г. Това е времето, когато в редовете на българското националноосвободително движение настъпват важни събития. В края на 1874 г. настъпва разрив в отношенията между Хр. Ботев и Л. Каравелов и Хр. Ботев започва издаването на в. „Знаме“ - орган на революционното течение в българското националноосвободително движение. Л. Каравелов, отстъпвайки от своите революционни позиции, спира издаването на в. „Независимост" и започва издаването на сп. „Знание“, като създава „Дружество за разпространение на полезни знания".