Литературна среда и творчески образ

„Момини сълзи“ - бледни и в много случаи несръчни подражания на сантименталната насока в Хайневата лирика - Пенчо Славейков пише в своето болнично легло в 1886-87 г. Самият той неколкократно сочи слабостта на тая своя поезия, за да изтъкне „Епически песни" като зряло начало на своето творчество. Но и у Славейков, както в нашата поезия в нейното начало (до Каравелов и Ботев), можем да забележим, че там, където това начало е в духа и формата на писаната поезия, то е още тромаво и неумело - а докоснал ли се е поетът до живия извор на всяка поезия, народната, стиховете му зазвучават със силата на свежия художе ствен образ. Така, още преди да е стъкмил по книжен образец своите литературни опити („Момини сълзи"), Славейков в 1885 г. се вдъхновява от фолклорно-поетични образи и написва своето стихотворение „Луд гидия". Не случайно, когато по-късно събира свои стихове за „Епически песни", на първо място в тоя сборник той слага „Луд гидия".... Народът в продължение на няколко столетия е създавал образа на жизнерадостния човек на изкусството, който свири на тамбура с упоение от естетическата наслада. Живописен е тоя образ: младият Стоян е обвесил на пояс тая пуста тамбура" и като свири, „невести разбой скършиа - старите хурки здробиа" - и дори кадията, комуто хората са се оплакали, че от „пуста тамбура“ не могат да си гледат работата, се увлича по силата на изкуството. Вместо да съди младия гидия, „стана кадия да играт - си фърли биниш в камара - си фърли шапка на греди"....При така вече релефно очертания и изработен фолклорен образ, младият поет, едва 19- годишен, написва вдъхновено с в о е стихотворение. Стихът, близък до народно-силабичния, лесно му се е поддал.