Спомени за писатели

Споменът за Крум Велков ме връща към далечната 1932 г., когато бях секретар на Софийската организация на Съюза на трудовоборческите писатели. (Други организации в страната тоя съюз нямаше, но ги бяхме замислили като групи на подрастващите литературни кадри и затова в центъра“ имахме „централно ръководство“ и „софийска организация".) Имахме събрание в една от стаите на училището „Майка" (зад Съдеб ната палата). Тъкмо призовавах другарите да насядат и да започнем дневния ред, ко гато при мене, до трибуната, дойде Тодор Павлов с един непознат по-млад човек. „Запознай се с Кешиш Първан, - каза ми бачо Тодор. Това име си спомнях от някол кото разказа с тоя псевдоним в Бакаловото списание „Нов път" в 1924-1925 г. Ока за се, че Кешиш Първан е Крум Велков от Перник, който след изключването му от гим назията работил като шлосер и машинист и участвувал в Септемврийското въстание в 1923 г. в град Преслав. За това въстание той написал роман и сега го носеше - по препоръката на Тодор Павлов трябваше ние, тогавашните писатели-комунисти от актива на литературния фронт, да го прочетем и да намерим начин за издаването му. Прочетох го в близките няколко дни, прочетоха го Георги Караславов и други другари и всички бяхме единодушни, че романът емного добър. Решихме да го издадем като номер на библиотечката към нашия вестник „РЛФ".