Резюме
Миналата година се появи първият том на Краткая литературная энциклопедия - едно някол котомно енциклопедийно издание, чиито създатели са си поставили, според собствените им думи, задачата да дадат в ограничените рамки на кратката литературна енциклопедия по възможност пълна представа за литературния процес", отделяйки внимание не само на утвърдените класически литератури в историята на човечеството, но и на художественото творчество на редица помлади народи. Своето място в това издание е намерила и нашата литература. Немалко успехи постигна през последните две десетилетия съветската бъл гаристика в пупуляризирането на нашата литература в Съветския съюз както и в самостоятелното разработване на някои проблеми от литературната ни история. Тия успехи са закрепени в трудовете на редица известни съветски българисти, като Н. С. Державин, К. Н. Державин, Д. Ф. Марков, К. А. Копержински, В. И. Злиднев, И.М. Шептунов, Н. И. Кравцов, както и от по-млади учени, като Г.Я. Илина, А. И. Хватов, Г. Д. Гачев и др. При тия значителни традиции не е чудно, че и нашата литература намери в „Краткая литературния энциклопедия" едно широко и вярно отражение.
Нашата литература в първия том на „Краткая литературная энциклопедия”
-
ИздателПечатница на Държавното военно издателство при МНООбхват на страниците:147-151Брой страници5ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеМиналата година се появи първият том на Краткая литературная энциклопедия - едно някол котомно енциклопедийно издание, чиито създатели са си поставили, според собствените им думи, задачата да дадат в ограничените рамки на кратката литературна енциклопедия по възможност пълна представа за литературния процес", отделяйки внимание не само на утвърдените класически литератури в историята на човечеството, но и на художественото творчество на редица помлади народи. Своето място в това издание е намерила и нашата литература. Немалко успехи постигна през последните две десетилетия съветската бъл гаристика в пупуляризирането на нашата литература в Съветския съюз както и в самостоятелното разработване на някои проблеми от литературната ни история. Тия успехи са закрепени в трудовете на редица известни съветски българисти, като Н. С. Державин, К. Н. Державин, Д. Ф. Марков, К. А. Копержински, В. И. Злиднев, И.М. Шептунов, Н. И. Кравцов, както и от по-млади учени, като Г.Я. Илина, А. И. Хватов, Г. Д. Гачев и др. При тия значителни традиции не е чудно, че и нашата литература намери в „Краткая литературния энциклопедия" едно широко и вярно отражение.