* * * Разцветът на българската литература през IX- X век

В две заседания (на 2 и 9 февруари т. г.) на Научния съвет при Института за литература бе обсъден трудът на Емил Георгиев - „Разцветът на българската литература през ІХ-Х век“. Трудът на проф. Емил Георгиев е посветен на един от най-бляскавите периоди от развитието на българската средновековна литература - времето след покръства нето и епохата на цар Симеон, когато в резултат на делото на Кирил и Методий широко се разпространява славянската писменост и просвета и се създават условия за многообразна литературна дей ност. Авторът е насочил усилията си към по-пълно и цялостно изследване на проблемите на старобългарската литература от съвременни марксистко-ленински позиции, Според рецензента Димитър Ангелов авторът е успял до голяма степен да свърже развитието на българската книжнина през IX-X в. с цялостното обществено-икономическо развитие на Бъл гария. Ем. Георгиев разглежда създа ването на българската литература като продължителен исторически обусловен процес. Рецензентът посочва някои непълноти от идейно-методологически и фактологически характер. Д. Ангелов смя та, че авторът е прекалил в положителната си оценка на феодалната идеология, а не е обърнал достатъчно внимание на ролята на социално-еретическите движе ния, които се развиват през Х в. в България. Рецензентът изброява някои моменти и гледища в труда, които не са достатъчно доказани и търпят възражение. В за ключение Д. Ангелов отбеляза, че трудьт на Ем. Георгиев е сериозно научно постижение, безспорен успех и неговото изДаване ще предизвика голям интерес. Другият рецензент Боню Ст. Анге лов дава също така висока оценка на работата на Ем. Георгиев. Основната задача на автора ене само да разкрие разцвета на българската литература през ней ния „Златен век“, но същевременно да покаже образите на отделните книжовници и да свърже литературния процес с обществено-политическия живот през епохата. Според рецензента характерна черта на труда е, че авторът влиза в спор с много други учени и защищава своето гледище аргументирано, последователно прокарва своята концепция за живота и делото на Кирил и Методий и изтъква влиянието им върху книжовниците след тях.