Публикувана на
Free access
Summary
Във връзка с отпразнуването на 550-та годишнина на Лайпцигския университет „Карл Маркс" се интересувахме между другото и от ония видни личности, които са били негови студенти. Натъкнахме се и на факта, че заслужилият деятел на българското възраждане Иван Андреев Богоров е бил студент в Лайпцигския университет и се постарахме да се запознаем по-нашироко с неговата дейност и неговия живот. В достъпния за нас материал по въпроса, който ни интересуваше най-много - дей ността на Богоров в Лайпциг - е писано много малко. Само Велико Йорданов дава някои данни за Богоров в Лайпциг в своята книга „Лайпциг и българите“. Опитахме се да намерим повече материал за престоя на Богоров в нашия град. Но освен данните от матрикъла на Лайпцигския университет други материали за него не можахме да открием. Най-важното събитие в тоя период от живота на известния просветител е издаването на първия български вестник. Богоров, който е роден в 1818 г., до идването си в Лайпциг си е създал слава на неуморим борец за културния прогрес на своя народ, като учител, фолклорист и издател на учебници за българските училища. Той е бил известен даже в научни кръ гове в Германия. За това свидетелствува една статия в славистичното списание Jahrbücher für slawische Literatur, Kunst und Wissenschaft" по повод излизането на първия брой на вестник „Български орел". В тази статия Богоров се представя автор на сборник от български народни песни и пословици и като преводач на учебник по география. Най-важното дело на Богоров от времето преди неговия престой в Лайпциг е без съмнение издаването на „Първичка българска граматика" през 1844 г. в Букурещ, с която той нанесъл силен удар на представителите на консервативната „славяно-българска школа". Пребиваването на Богоров в Букурещ се оказва свързано с идването му в Лайпциг. В Букурещ той имал връзки с търговци-българи, които навярно вследствие на посещение на Лайпцигския панаир имали постоянни търговски връзки с Лайпциг. Те му обещали материална поддръжка и го съветвали да продължи образованието си в Лайпцигския университет. За определяне на времето, когато Богоров епристигнал в Лайпциг, можем да съдим от два факта, които са ни известни. Първият е годината на излизането на неговата граматика. Тя е издадена през 1844 г. в Букурещ. Във връзка с това Богоров пише в своята автобиография, че той лично едал граматиката да се печата. (.... . та след напустнуванье Вета Загора тръгнах за Букурещ, дето и дадох да са потиска тя книжка с презиме „Първичка българска граматика"). Той използувал събраните от продажбата на граматиката пари за своето пътуване до Лайпциг. От това може да се извади заключение, че Богоров трябва да еостанал сравнително продължително време след излизането на граматиката в Букурещ. Вторият факт, на който можем да се опрем, еедна сметка от печатницата Брайткопф унд Хертел, намерена от Велико Йорданов, която е издадена за напечатването на първия брой на „Български орел“ и носи датата 5 април 1846 г.


Към характеристиката на Иван Богоров

  • ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    Във връзка с отпразнуването на 550-та годишнина на Лайпцигския университет „Карл Маркс" се интересувахме между другото и от ония видни личности, които са били негови студенти. Натъкнахме се и на факта, че заслужилият деятел на българското възраждане Иван Андреев Богоров е бил студент в Лайпцигския университет и се постарахме да се запознаем по-нашироко с неговата дейност и неговия живот. В достъпния за нас материал по въпроса, който ни интересуваше най-много - дей ността на Богоров в Лайпциг - е писано много малко. Само Велико Йорданов дава някои данни за Богоров в Лайпциг в своята книга „Лайпциг и българите“. Опитахме се да намерим повече материал за престоя на Богоров в нашия град. Но освен данните от матрикъла на Лайпцигския университет други материали за него не можахме да открием. Най-важното събитие в тоя период от живота на известния просветител е издаването на първия български вестник. Богоров, който е роден в 1818 г., до идването си в Лайпциг си е създал слава на неуморим борец за културния прогрес на своя народ, като учител, фолклорист и издател на учебници за българските училища. Той е бил известен даже в научни кръ гове в Германия. За това свидетелствува една статия в славистичното списание Jahrbücher für slawische Literatur, Kunst und Wissenschaft" по повод излизането на първия брой на вестник „Български орел". В тази статия Богоров се представя автор на сборник от български народни песни и пословици и като преводач на учебник по география. Най-важното дело на Богоров от времето преди неговия престой в Лайпциг е без съмнение издаването на „Първичка българска граматика" през 1844 г. в Букурещ, с която той нанесъл силен удар на представителите на консервативната „славяно-българска школа". Пребиваването на Богоров в Букурещ се оказва свързано с идването му в Лайпциг. В Букурещ той имал връзки с търговци-българи, които навярно вследствие на посещение на Лайпцигския панаир имали постоянни търговски връзки с Лайпциг. Те му обещали материална поддръжка и го съветвали да продължи образованието си в Лайпцигския университет. За определяне на времето, когато Богоров епристигнал в Лайпциг, можем да съдим от два факта, които са ни известни. Първият е годината на излизането на неговата граматика. Тя е издадена през 1844 г. в Букурещ. Във връзка с това Богоров пише в своята автобиография, че той лично едал граматиката да се печата. (.... . та след напустнуванье Вета Загора тръгнах за Букурещ, дето и дадох да са потиска тя книжка с презиме „Първичка българска граматика"). Той използувал събраните от продажбата на граматиката пари за своето пътуване до Лайпциг. От това може да се извади заключение, че Богоров трябва да еостанал сравнително продължително време след излизането на граматиката в Букурещ. Вторият факт, на който можем да се опрем, еедна сметка от печатницата Брайткопф унд Хертел, намерена от Велико Йорданов, която е издадена за напечатването на първия брой на „Български орел“ и носи датата 5 април 1846 г.