Литературна наука и съвременност (О бесспорном и спорном от Я. Эльсберг)

През последните пет-шест години литературната наука в Съветския съюз преживява истинско обновление. Само като си помисли човек колко грешки и заблуждения, колко неправилни възгледи бяха преодолени за това късо време! И плахият тон, и емпиричният характер на Литературната критика, и рецидивите на стеснено раповско схващане за литерату рата, и нетърпимото изоставане на есте тическата и литературно-теоретичната мисъл, и често пъти очебийно снизените есте тически критерии. Като че ли отдавна бя ха времената, когато се брояха на пръсти сборниците с актулни литературно-критични статии и монографичните очерци за съветски писатели; когато липсваха поцялостни изследвания за новата руска и съветска литература, не се пишеха обобщаващи трудове за реализма и социалисти103 ческия реализъм. В книгите, които излизаха, се разглеждаха не всички литературни явления, по-сложните се отминаваха и цели периоди от историята на руската литература - например краят на 19 и началото на 20 век, оставаха недостатъчно осветлени. Редица обстоятелства пречеха да се погледне по-обективно и оцени с повече разбиране дори такова яв ление като пролеткултовската поезия от първите години на съветската власт, а да не говорим за поезията на Блок и Есенин или за сатиричното творчество на Илфи Петров. От литературния развой бяха изключени писатели, които на времето бяха играли значителна роля в литературния живот. И като естествен резултат на всичко това, наред с умните и сериозни книги започнаха да никнат едно след друго илюстративни, примитивно-социологични писания, наводнени с обилен брой цитати, зад които се криеха липсата на самостоятелна творческа мисъл, на способност да се вникне тънко и вдъхновено в художествените явления (което е свързано с природна дарба, с призвание), на истински дълбоки знания.