Summary
Значителните постижения на човечеството в областта на културата не са резултат от изолирани творчески процеси сред отделните народи. Народите, и тогава, когато са градили стени като китайската, са общу вали помежду си: те използуват и асимилират ценности, създадени от Други народи, развиват свое и заето по-нататък и сами предлагат завое ванията си в областта на културата на други народи. Така с общи усилия се е градила и се гради общочовешката култура. Литературата си народите творят по същия начин: от една страна, върху нея слага отпечатък племенният, народностният или национал ният гений; от друга страна, обаче се използуват и развиват литературното наследство на човечеството и множество прояви на разноезичната съвременност; творейки по тоя начин литературата си, един народ прави своя влог в световната литература, като предлага произведения и на чужди читатели и влияе и върху чужди автори. за Дължим да отбележим, че националното своеобразие на отделните литератури не е пречка за разнообразни влияния във всички посоки. Литературните взаимодействия обогатяват литературите, допринасят по-бързия им растеж, досегът с чуждото произведение често е досег на огниво до кремък. Литературните взаимодейтвия са особено характерни за нашата съвременност поради засиленото общуване между народите, масовите преводи на литературните произведения от един език на друг, изучаването на чужди езици като необходима съставка на съвременното образование. При това положение литературознанието не би могло и не би трябвало да се ограничи във фактите и процесите само на една отделна литература. Дори, изолирайки тези факти и процеси, то не би могло да ги представи в пълна и правдива светлина, да стигне до всичките им първоизвори и до онези ручейчета, които увеличават течението на общия поток, и да проследи цялото им значение, ако те преминават и в други литератури. Изолираното разглеждане на литературите, техните периоди, автори и произведения не дава възможност да се разкрият голям брой явления, процеси и закономерности, които стават явни само ако се съпоставят явленията, процесите и закономерностите в няколко лите ратури. Явленията получават яркост, величина и релеф при сравнение с подобни явления.
Сравнителното литературознание
-
PUBLISHERПечатница на Държавното военно издателство при МНОPage range:58-71Page count14LanguageБългарскиCOUNT:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
KeywordsSummaryЗначителните постижения на човечеството в областта на културата не са резултат от изолирани творчески процеси сред отделните народи. Народите, и тогава, когато са градили стени като китайската, са общу вали помежду си: те използуват и асимилират ценности, създадени от Други народи, развиват свое и заето по-нататък и сами предлагат завое ванията си в областта на културата на други народи. Така с общи усилия се е градила и се гради общочовешката култура. Литературата си народите творят по същия начин: от една страна, върху нея слага отпечатък племенният, народностният или национал ният гений; от друга страна, обаче се използуват и развиват литературното наследство на човечеството и множество прояви на разноезичната съвременност; творейки по тоя начин литературата си, един народ прави своя влог в световната литература, като предлага произведения и на чужди читатели и влияе и върху чужди автори. за Дължим да отбележим, че националното своеобразие на отделните литератури не е пречка за разнообразни влияния във всички посоки. Литературните взаимодействия обогатяват литературите, допринасят по-бързия им растеж, досегът с чуждото произведение често е досег на огниво до кремък. Литературните взаимодейтвия са особено характерни за нашата съвременност поради засиленото общуване между народите, масовите преводи на литературните произведения от един език на друг, изучаването на чужди езици като необходима съставка на съвременното образование. При това положение литературознанието не би могло и не би трябвало да се ограничи във фактите и процесите само на една отделна литература. Дори, изолирайки тези факти и процеси, то не би могло да ги представи в пълна и правдива светлина, да стигне до всичките им първоизвори и до онези ручейчета, които увеличават течението на общия поток, и да проследи цялото им значение, ако те преминават и в други литератури. Изолираното разглеждане на литературите, техните периоди, автори и произведения не дава възможност да се разкрият голям брой явления, процеси и закономерности, които стават явни само ако се съпоставят явленията, процесите и закономерностите в няколко лите ратури. Явленията получават яркост, величина и релеф при сравнение с подобни явления.