Творчески завоевания и типични слабости на съвременната на драматургия

Едно от типичните явления на нашето социалистическо общество е духовната интензивност в живота не само на интелигенцията, но и на найшироките слоеве от народа. Тя е пряко свързана с всенародния подем у нас за коренен прелом в икономиката по пътя на пълното изграждане на социализма и постепенното преминаване към комунизма. Ярко доказателство на такава интензивност бе и Националният преглед на българската драма и театър, посветен на 15-годишнината на Девети септември. Стотици таланти и хиляди поклонници на театралното изкуство си дадоха сре ща в 34 театри на страната. По време на прегледа, който започна от 26 май и завърши на 6 юли бяха изнесени 79 представления, в които българската съвременна драма и драмата от нашето наследство бяха пълновластни гос подари. Това говори за плодотворните усилия на автори и театрални дей ци в осъществяването повика на VII конгрес на БКП за национален облик на българския театър. От друга страна, активното сътрудничество между авторите и театрите, участието в прегледа не само на утвърдени писатели-драматурзи, а и на нови начинаещи автори, на поети, дебюти ращи в драмата, сочи за голямото творческо оживление, което той внесе. Но първоизточникът на това оживление трябва да се търси в искрепите и действителни усилия на творците да превърнат могъщия, пълен с перс пективи призив на нашата партия: „По-близо до живота, повече между народа!" в своя лична практика, в ръководно начало на своето творчес тво. Появяването на значителен брой нови пиеси, по-голямата част от които бяха представени на прегледа, говори за ясното съзнание на творците, че театърът може да изпълнява пълноценно ролята си на мощен иде ологически фактор, ако пресъздава на сцената българския живот, социалистическото строителство, неговите вдъхновители и герои, ако разкри ва нравствената сила на комунистическия идеал.