Свобода Бъчварова

В областта на литературната критика се появяват много повече трудове. Поне така е у нас. Много по-оживен е и бойният терен на литературната критика. Ако надНикнем в миналото, ще видим, че тя има и далеч по-богато наследство в срав нение с театралната ни критика. Научноестетическото равнище на литературната критика у нас е също по-високо. Разгърнем ли страниците на нашия печат, ще установим, че рецензентството е било главната проява на театралната критика. Естетическата проблематика е била доста често пренебрегвана заради социологични констатации за темата и образите в пиесата и повърхностни, занаятчийски или дилетантски оценки: „Еди кой си вярно предава образа, но еди кой си не играе добре". Ето защо появата на кни гата - сборник от статии - Драма и сцена" от проф. Любомир Тенев е отрад но явление. Наистина, тя е вече проява, и то от редките, в действителната област на театралната естетика. Главната отлика, която придава есте тическа зрялост и целенасоченост на статиите в този сборник, естремежът и уме нието на Тенев да изхожда от спецификата на изкуството като самостойна човешка дейност, да зачита драматургията и теа търа като „творчество по законите на красотата" (Маркс). Умението на критика се изразява в усещането", долавянето и раз- бирането на естетическото явление като неделимо, органически взаимообусловено единство от идейно съдържание и изразни средства - в противовес на механистич ното им съпоставяне и противопоставяне при илюстративния разбор. В естетическия анализ на автора „формата е съществена“, т. е. Тя се търси в самата природа на художественото отражение и възпроизвеждане на действителността. Това е труден, но верен път в марксистката естетика, защото е съобразен със специфичния, сложен диалектически процес на творчеството. Той е антипод както на вулгаризаторската, на * Драма и сцена. Театрални статии. 1959. Л. Тене в. Изд. Български писател. 118 Белински опростителската, така и на естетската критика. Като следва този път, Л. Тенси ни доказва убедително, че проблемът на конфликта стои все още открит пред в шата драма, че не се създава значителен конфликт само с набелязани образи и с противопоставяне на обществените сили ако той не премине през човека, ако н обхване неговите идеи, мисли, чувства действия. Затова намираме справедлива присъдата му на постановката „Когато гръм удари, как ехото заглъхва", тъй като режисьорът К. Илиев е подпомогнал външното поднасяне на текста, търсенето на отвлечена психология и вечни исти Взаимствуването на средства на театрална изразност от друг театър или на елементи от едно решение за сценинчното разре шение на друга пиеса, съвсем различна по характер и стил, съвсем не е белег новаторски път. „Когато всичко се върш не за цялото, а за отделното, в такива слу чаи се получава демонстрация на израз ните средства без вътрешна връзка и ор ганическа обусловеност, а