Литературни списания от ГДР, Холандия и Италия

В рецензираната книжка централно място заема статията на проф. Гере Ирлиц от Хумболтовия университет в Берлин Ерист Блох - историкът на философията". Тъй като делото на Блох е тясно свързано с проблемите на ли тературната история и нейната методология, предлагаме преглед на тази статия. В своята лекция върху „Фено менология на духа" Ернст Блох си послужва с един образ, за да обясни смисъла на това основно съчинение на Хегел, заело първостепенна позиция в класическата немска философия. Тук, казва той, имаме пред погледа си едно разузнавателно пътуване на съз нанието от сетивната положителност до Хеге ловата крайна станция на абсолютното знание. Авторът на статията отбелязва, че Блох е бил майстор на словото и е съумявал да изрази най-слож ни философски представи чрез образни внушения. У него откриваме романтично съчетание между строга рационалност и експресивност на чувст вото. Сам Блох е съзнавал, че литературната форма не е просто външен елемент на един научен и преди всичко исторически или философски текст, а е форма на неговото съдържание. При него сти лът се превръща в израз на социалното поведение, продължава авторът. Затова съчиненията на Блох предлагат твърде лична форма на философското езиково майсторство, каквато откриваме и в съчиненията на Георг Лукач или Валтер Бенямин - други двама значителни марксически философи от по-ново време. Езикът на Ернст Блох съответ ствува на целта да се предизвика у читателя емо ционално напрежение по отношение на определе ни диалектически аспекти на действителността, заключава авторът. При цялата си научна извисеност всички произведения на Блох притежават нещо от книгите с приказки - те напомнят разказани истории, в които има изобилие от случки, обвеяни от обая нието на непознатото, и въпреки това тези истории проникват дълбоко в съзнанието и душата ни. Сякаш най-после сме намерили онова, което сами сме предчувствували и желали. Но въздействието на неговите лекции е несравнимо по-голямо от това на книгите му, посочва Герд Ирлиц. Словесната стихия на Блох се разкрива най-пълно пред аудиторията. Начинът на мислене при Блох продължа ва традицията на философията като беседа и поучаващо слово. Авторът отбелязва, че пред свои те слушатели Ерист Блох разгръща историята на философията като пъстър вълшебен килим. За да 128 го разберем, той изяснява орнаментите, мотивите, образите. Блох отделя комплексите от проблеми, освобождава от тях теоретичния процес и го пред ставя като единство от история на идеологията. Неговият стремеж е да не разглежда историята на философията, а историята на философията, подчертава проф. Ирлиц. Историкът на философията има за задача да разграничи проблемното съдържание от идеоло гията в историята на философията и същевременно така да обхване цялото на следващите една подир друга големи мисловни форми, че разделянето на двете плоскости да остане на заден план само като методологическа абстракция. Именно това е първият от елементарните методологически принци пи в историкофилософските изследвания на Ернст Блох. Освен това той посвещава усилията си върху проблема за отношението между човек и природа, по-точно - между исторически създадения свят и създаващите го големи деятелни структури. През четиридесетте години, когато живее като емигрант в САЩ, Блох пише своята книга „Субект- обект" с подзаглавие „Разяснения върху Хегел". Тя излиза през 1951 година в ГДР като първа негова творба след завръщането му в страната. Тази книга е една от трите фундаментални изслед вания върху Хегеловата философия, излезли през ХХ в. И трите са създадени по едно и също време, независимо една от друга, в антифашистко изгнание (другите две са „Младият Хегел" на Лукач и „Разум и революция" на Маркузе). Книгата на Ернст Блох е пронизана от духа на Хегеловата мисъл. Проф. Ирлиц подчертава, че с това си произ ведение Блох дава необикновено голям принос в историята на философията в частност, но и в ця лата марксическа методология на историогра фията.