Публикувана на
Free access
Summary
В разглежданата книжка на сп., Зин унд форм"- издание на Академията на изкуствата в ГДР - е отбелязана стогодишнината от рождението на Георг Лукач, като се публикува неотпечатваната досега в ГДР статия на философа „За аристократичния и демократичния светоглед", написана през 1946 г. В тази своя работа Лукач разглежда ситуа цията, в която се намира човечеството непосред ствено след края на Втората световна война. Той посочва, че макар военната мощ на фашизма да е унищожена, неговото политическо, орга низационно и преди всичко идеологическо разгромяване се извършва много по-бавно и потрудно, отколкото мнозина си мислят. Лукач смята, че фашизмът в никакъв случай не е исторически изолирано болестно явление, не е някакво внезапно нахлуване на варварството в европей ската цивилизация. Фашизмът като светоглед е по-скоро кулминация на онези гносеологическоирационалистични и социално-аристократически теории, които от много десетилетия играят водеща роля в официалната и неофициалната наука, в научната и псевдонаучната публицистика. Понеже тук съществува органична взаимовръзка, духовните привърженици на фашизма могат лесно да се оттеглят; те могат да изоставят Хитлер и Розенберг и в изчакване на благоприятни условия за ново настъпление да се окопаят във филосо фията на Шпенглер или Ницше. Ето защо, смята Георг Лукач, унищожаването на фашизма трябва да засегне неговите духовни и морални корени. Но за да се извърши това, трябва да се разбере кога и как е възникнала онази криза, от която се е зародил фашизмът като особена, варварски безчовечна форма на нейното разрешаване. Тази криза съдържа според Лукач четири основни компонента - кризата на демокрацията, кризата на идеята за прогреса, кризата на вярата в разума, кризата на хуманизма. Всички тези компоненти произлизат от победата на Великата френска революция. Всички те достигат своята връхна точка в периода на империализма. Найголямата им острота съвпада със зараждането на фашизма между двете световни войни. По-нататък в своето изложение Георг Лукач анализира поотделно посочените основни компоненти на тази духовна криза, която изживява европейската цивилизация. Обществената и идейната криза на рацията произлиза от противоречието демок между политическата свобода и равенство на хората и тяхната реална свобода и равенство. Ясно и образно този комплекс от противоречия е изразен от остроумния израз на Анатол Франс, че законът с еднаква величественост забранява както на богатите, така и на бедните да спят под мостовете. По такъв начин между двете световни войни възниква парадоксалното положение, че в почти целия цивилизован свят управляват де мократични правителства, но въпреки това демокрацията няма защитници. Ваймарската република се оказва демокрация без демократи ипонеже апаратът на властта е в услуга на едно анонимно малцинство, тя предизвиква у немските народни маси всеобщо дълбоко разочарование от демокрацията. Нейните най-добри застъпници са лишени от патоса на дълбокото убеждение. В този идеологически хаос фашизмът успява да се представи като изход от кризата на демокрацията.


Литературни списания от ГДР, Дания, Франция и Португалия

  • Page range:
    127
    -
    132
    Page count
    6
    Language
    Български
    COUNT:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    В разглежданата книжка на сп., Зин унд форм"- издание на Академията на изкуствата в ГДР - е отбелязана стогодишнината от рождението на Георг Лукач, като се публикува неотпечатваната досега в ГДР статия на философа „За аристократичния и демократичния светоглед", написана през 1946 г. В тази своя работа Лукач разглежда ситуа цията, в която се намира човечеството непосред ствено след края на Втората световна война. Той посочва, че макар военната мощ на фашизма да е унищожена, неговото политическо, орга низационно и преди всичко идеологическо разгромяване се извършва много по-бавно и потрудно, отколкото мнозина си мислят. Лукач смята, че фашизмът в никакъв случай не е исторически изолирано болестно явление, не е някакво внезапно нахлуване на варварството в европей ската цивилизация. Фашизмът като светоглед е по-скоро кулминация на онези гносеологическоирационалистични и социално-аристократически теории, които от много десетилетия играят водеща роля в официалната и неофициалната наука, в научната и псевдонаучната публицистика. Понеже тук съществува органична взаимовръзка, духовните привърженици на фашизма могат лесно да се оттеглят; те могат да изоставят Хитлер и Розенберг и в изчакване на благоприятни условия за ново настъпление да се окопаят във филосо фията на Шпенглер или Ницше. Ето защо, смята Георг Лукач, унищожаването на фашизма трябва да засегне неговите духовни и морални корени. Но за да се извърши това, трябва да се разбере кога и как е възникнала онази криза, от която се е зародил фашизмът като особена, варварски безчовечна форма на нейното разрешаване. Тази криза съдържа според Лукач четири основни компонента - кризата на демокрацията, кризата на идеята за прогреса, кризата на вярата в разума, кризата на хуманизма. Всички тези компоненти произлизат от победата на Великата френска революция. Всички те достигат своята връхна точка в периода на империализма. Найголямата им острота съвпада със зараждането на фашизма между двете световни войни. По-нататък в своето изложение Георг Лукач анализира поотделно посочените основни компоненти на тази духовна криза, която изживява европейската цивилизация. Обществената и идейната криза на рацията произлиза от противоречието демок между политическата свобода и равенство на хората и тяхната реална свобода и равенство. Ясно и образно този комплекс от противоречия е изразен от остроумния израз на Анатол Франс, че законът с еднаква величественост забранява както на богатите, така и на бедните да спят под мостовете. По такъв начин между двете световни войни възниква парадоксалното положение, че в почти целия цивилизован свят управляват де мократични правителства, но въпреки това демокрацията няма защитници. Ваймарската република се оказва демокрация без демократи ипонеже апаратът на властта е в услуга на едно анонимно малцинство, тя предизвиква у немските народни маси всеобщо дълбоко разочарование от демокрацията. Нейните най-добри застъпници са лишени от патоса на дълбокото убеждение. В този идеологически хаос фашизмът успява да се представи като изход от кризата на демокрацията.