Проникването на Милтън в България (1864 – 1944)

Славата на големия английски поет Джон Милтън (1608-1674) достига до Был гария в средата на миналото столетие. Във възрожденския ни печат неговото име с споменава наред с името на Шекспир. Към това време се отнася и първият по-серио зен опит за представяне на Милтъновото творчество пред нашия читател. През 1864 г. в два последователни броя (7 и 8) на „черковно-литературното в любословно списание" Духовни книжки е поместен български превод на Книга 1 от епическата поема Изгубеният рай. (Нека отбележим в скоби, че първата Шекспирова драма на български език ще се появи едва четири години по-късно. Издателят е Р. И (Райчо Илиев) Блъсков, а преводачът - неговият син Д. Р. (Димитър Райчев) Бль сков, по-млад брат на писателя Илия Блъсков. Преводът е в проза и, както се съобщава в бележката на издателя, е направен от руски. За онова време това е съвсем нормално - руски е един от няколкото езици посредници, чрез които по пътя на препревода у нас започва да прониква световната книжнина. Към 1864 г. съществуват два пълни руски превода на Изгубеният рай - и двата в проза. Първият, издаден през 1780 г. и след това нееднократно преиздаван, принадлежи на Амвросий, Архимандрит Екатеринославски и на свой ред е препревод от френското издание от 1729 г. Вторият, съвсем скорошен - от 1861 г., е от ориги нала и е направен от професора в Московския университет А. 3. Зиновиев. Неговата точност достига до буквалност и го превръща в идеален подстрочник на поемата. Ди митър Блъсков, който по това време учи в Одеса, би могъл да познава новия демичен превод. Той обаче, по всичко личи, превежда от стария, който вече няколко десетилетия се е ползувал с широка популярност и навярно е по-достъпен. Оттам в превода на младия Блъсков преминава автоматично Амвросиевата деформация оригинала - известно логическо опростяване и пренареждане на сложните Милтъ нови изречения, някои пояснителни добавки и друг вид редактиране. Въпреки всичко обаче трябва да се каже, че авторовите мисли и образи, както и съществените нишки на повествованието, са предадени доста точно за един препревод. Заслужава уважение ака на и богатият, гъвкав и изразителен български език на преводача.