Публикувана на
Free access
Summary
Програмите на българските училища през Възраждането са документ, който възсъздава не само историята на учебното дело, ролята на талантливи педагози за разширяване на интелектуалния кръгозор на подрастващото поколение. Те дават възможност да се проследят етапите, през които минава формирането на общата и литературната култура на ученика, връзката на тази култура с духа и потребностите на времето, появата на конкретни специали зирани издания. В отделни училища през 30-40-те години на ХІХ в. се изучава писмовникът, през 50-60-те - риториката, през 70-те - ръководството по словесност. Тази последователност във въвеждането на отделни учебни дисциплини, свър зани с филологическата образованост на българските ученици, с изработването на литературни и езикови критерии за оценка на литературния факт насочва към проучването им в зависимост от задачите, които си поставя възрожденското училище, от обективните условия, при които се изгражда художествената култура, от нейната специфика и характер. Писмовникът като пръв „наръчник" на българския ученик за усвояване на правила и норми, свързани с писането (на първо време - писма), с утвържда ване на етикета в писмената реч, поведението и живота, с формиране на усет за точност и съдържателност на словото, може да се разглежда като подготвителен етап, чрез който се създават предпоставки за по-естественото преминаване към риториката. Издадените десет писмовника през Възраждането поставят интересни проблеми на епистоларния жанр, стилистиката, езика, практическия живот. те насочват Различни по съдържание и цел, към културата и подбудите на своите автори и преводачи, към първите опити за писмена „самоизява", към началните стъпки на българската специализирана терминология в областта на езикознанието, литературознанието, търговията. В предговора на един от първите писмовници - Писменик общеполезен..." (1835) на Хр. Павлович - на първо място се поставя въпросът за практическата приложимост на включените в изданието правила, разяснения и образци, за връзката на училището с проблемите на икономическия живот и изграждащата се национална култура и литература. Регламентират се норми - в начин на мислене, на стил и поведение в зависимост от типа писмо, от адресата и т. н.


Риториките в книжовния живот през Възраждането

  • Page range:
    26
    -
    42
    Page count
    17
    Language
    Български
    COUNT:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    Програмите на българските училища през Възраждането са документ, който възсъздава не само историята на учебното дело, ролята на талантливи педагози за разширяване на интелектуалния кръгозор на подрастващото поколение. Те дават възможност да се проследят етапите, през които минава формирането на общата и литературната култура на ученика, връзката на тази култура с духа и потребностите на времето, появата на конкретни специали зирани издания. В отделни училища през 30-40-те години на ХІХ в. се изучава писмовникът, през 50-60-те - риториката, през 70-те - ръководството по словесност. Тази последователност във въвеждането на отделни учебни дисциплини, свър зани с филологическата образованост на българските ученици, с изработването на литературни и езикови критерии за оценка на литературния факт насочва към проучването им в зависимост от задачите, които си поставя възрожденското училище, от обективните условия, при които се изгражда художествената култура, от нейната специфика и характер. Писмовникът като пръв „наръчник" на българския ученик за усвояване на правила и норми, свързани с писането (на първо време - писма), с утвържда ване на етикета в писмената реч, поведението и живота, с формиране на усет за точност и съдържателност на словото, може да се разглежда като подготвителен етап, чрез който се създават предпоставки за по-естественото преминаване към риториката. Издадените десет писмовника през Възраждането поставят интересни проблеми на епистоларния жанр, стилистиката, езика, практическия живот. те насочват Различни по съдържание и цел, към културата и подбудите на своите автори и преводачи, към първите опити за писмена „самоизява", към началните стъпки на българската специализирана терминология в областта на езикознанието, литературознанието, търговията. В предговора на един от първите писмовници - Писменик общеполезен..." (1835) на Хр. Павлович - на първо място се поставя въпросът за практическата приложимост на включените в изданието правила, разяснения и образци, за връзката на училището с проблемите на икономическия живот и изграждащата се национална култура и литература. Регламентират се норми - в начин на мислене, на стил и поведение в зависимост от типа писмо, от адресата и т. н.