Литературни списания от ЧССР, ГДР, ФРГ

Творческият метод и художествените похвати от гледна точка на марксистката литературна наука - това е темата на четвъртия Международен колоквиум по романистика, ор- ганизиран съвместно от Института по чешка и световна литература при Чехословашката академия на науките и Катедрата по романистика към Философския факултет на Карловия университет в Прага. В колоквиума взеха участие повече от петдесет изследователи от социалистически страни (СССР, НРБ, Куба, Унгария, ГДР, Полша, Румъния, ЧССР) и от Франция и Италия. Вниманието на изследователите е съсредоточено в три основни проблемни групи: 1. Определянето на реалистическия творчески метод в марксистката литературна нау ка и типологична характеристика на реалистическата литература от миналото. 2. Проблематиката на отношенията между творчески метод и художествени похвати в нереалистическите методи в миналото и съ временността. 3. Въпросите на поезията, нейната връзка с обществената действителност и с реали стическия творчески метод. Често дискутираният въпрос за подходи те при реалистическата типизация, както и проблемът за литературния герой в реалистическата творба, бе в центъра на вниманието на значителна част от участниците в колоквиу ма. Проф. Ян О. Фишер говори за твърде различните форми на реалистическа типизация у двама класически" представители на френския критически реализъм - Балзак и Стендал. Привеждайки редица примери от творби на двамата автори, той разкри богатството от похвати на реалистическа типизация в тяхното творчество при използуването на различни романови жанрове и авторски подходи в рамките на единството на реали стическия метод. Проф. д-р Ева Фойтикова съсредоточава вниманието си върху проблематиката, свързана с положителния герой в руската литература. На основата на много примери, подбрани от най-силните произведения на руската класическа и на съветската литература, тя доказва историческата основа на понятието „положителен герой" и очертава отделните етапи на неговото развитие от богобоязли вия пасивен аскет до гражданина, вземащ активно участие в живота на обществото, до революционера, борещ се за народа и полагаш целенасочени усилия за обновлението на света". Д-р Индржих Весели изследва комплексно понятието „предромантизъм" и от марксист ко гледище преценява основанията за неговото съществуване като периодизационна, литературноисторическа или типологична категория. Той дефинира предромантизма като описателна категория, обозначаваща литературата от преходния период между класицизма и романтизма. Д-р Весели подчерта, че с въ веждането на тази категоря литературата, обо значавана от нея, неоснователно е била присъ единена към литературата на романтизма, без това да подлежи на аргументация на основата на идеологическите или естетическите каче ства на творбите. Румънският изследовател Паул Корня, съ що както и проф. Джузепе Петронио, обръща вниманието върху съотношението между реалното и фиктивното в реалистическата литературна творба, както и върху категориите правдивост и достоверност в литературата от миналото и настоящето. Съветската изследователка Ина Бернщайн посвещава своя труд на основните проблеми, свързани с жанровата типология на реали стичния роман в европейските литератури от края на XIX и началото на ХХ в., и то от глед на точка на активната или пасивната позиция на човека - героя на романа - по отношение на обществото, в което живее.