Човекът и светът в прозата на Чингиз Айтманов

Още не са окончателно приключили споровете във връзка с концепцията за човека в съвременната съветска проза. И това е съвсем естествено за една литература, която непрекъснато се обогатява, изменя, развива, която все по-настойчиво заявява своето присъствие в духовния живот на нашето време, пре дизвиква мисълта на нашия съвременник, за да му разкрие смисъла на голя мата отговорност за бъдещето на човечеството. Многобройните становища на литературоведите очертават две основни направления, около които се групират мненията им за водещите тенденции в съвременната съветска проза, относно принципите за изображение на човека и промените в жанровата характеристика на повестта и романа. Първото от тях се съобразява преди всичко с тезата, че писателят е длъжен да се придържа колкото е възможно по-близко до действителността. Всичко останало e e плод на творческото въображение, конструиране на абстракция, в която заложена мечтата на писателя за определен тип човешки характер, заложен е идеал, а не реалност. Такава позиция не означава отричане от принципите на художествената типизация и обобщението, не означава и отказване от богатия на асоциативни отправки образ-символ, от подтекстуалното смислово на сищане на художествения детайл. Идеальт за високохудожествено изображе ние на действителността са класическите образци на съветската литература: произведенията на М. Шолохов, К. Федин, Ал. Толстой и др., а от съвременните - Ю. Трифонов, Ю. Бондарев, П. Проскурин, М. Алексеев, А. Ива нов, В. Распутин и др. Такава позиция не би предизвикала възражения, ако не съдържаше дъл боко скрития страх от по-дръзки художествени решения. Нещата се усложня ват и от факта, че в основата на много от тези новаторски решения стоят съ щите автори и същите произведения, които защитниците на максималната до- стоверност посочват като свой идеал. За илюстрация ще използувам само един пример. В книгата си „Характер - это судьба" В. Литвинов цитира следния пасаж от статия на А. Бочаров: „У нас много често говорят за герой на епоха та“, „герой на съвременността", а в последно време започнаха вече да провъз гласяват и „герой на НТР", сякаш може в един образ изчерпателно да се вып льти една водеща и няколко най-главни черти. Кой е героят например на XIX век? Онегин, Рахметов, Ана Каренина, Юдушка Головльов? А може ли да на зовем само един образ герой на Великата Отечествена война"? А и нужно ли e това?