Писма на Николай Лилиев до Асен Разцветников

В Централния държавен исторически архив (ЦДИА) се съхраняват хиляди ценни и инте ресни материали и документи за нашата и световната история по политически, стопански, кул турни и други въпроси. В личните фондове има и много писма, ръкописи и други материали от наши писатели и културни и обществени дейци, които са богат извор за научно изследване. Работейки над справочника „Български писатели" (заедно с Георги Константинов и Цве тан Минков), който излезе през 1961 г. (и подготвяйки ново издание), попаднах на интересни писма от Николай Лилиев до известния наш поет, драматург и преводач Асен Разцветников (ф. 142, оп. 1, а. е. 310), които представляват научен интерес. Публикувам ги по-долу, като изоставям няколко визитни картички и телеграми по случай Нова година, имен ден и пр. Освен това публикувам и една рецензия на Лилиев - Иван Вазов на руски език", - която съхранявам в личния си архив и която досега не е видяла бял свят. Разцветников има отдавнашно познанство с Н. Лилиев. В началото на 30-те години те започват кореспонденция, която продължава до смъртта и на двамата. Писма от Разцветников до Лилиев се съхраняват в личния архив на Лилиев. (Вж. БИА. НБКВ, Ф. 719, а. е. 257.) 1 Драги Асене Разцветников, Добре, че не ви намерих: така по-лесно ще мога да повторя молбата си, без да видя гримасата на лицето ви, без да чуя повторно думите ви, че не мислите да превеждате одата на Шилера „An die Freude". Ако не ви е възможно, върнете на Г. Константинов нотите и стихотворенията (оставям ви книгата на Тютчев - там е поместен преводът на „Песнь радости", стр. 271). Щом Тютчев е превеждал тази ода, ако намерите свободно време - защо да не я пре ведете вие на български? (Не мислете, че се шегувам - аз само ви моля да преведете три строфи и трите куплета, всичко тридесет стиха за 6 дни - по 5 стиха на ден!) Много ще ви благодаря, ако ви бъде възможно да свършите и тая работа, работливи Асене Разцветник! София Четвъртък 2 ч. сл. пл., 16 април 1931 До виждане Н. Лилиев