Чехов и Яворов

Нашият читател много рано се запознава с творчеството на А. П. Чехов - още в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, когато в печата се появяват първите преводи на негови произведения. Публикуваните тогава разкази „Тиф" (библ. „Свети Климент", 1888-1889), „Ванка" (в. „Лъча", г. І, 1892, бр. 24) и „Жена“ (сб. „Почивка“, 1893) са началото на едно широко интензивно проникване на Чехов в българския литературен печат, в духовния свят на българина. Особено голяма става популярността на Чехов след 1904 когато Кръстю Митишев издава за пръв път на български език събраните съ чинения на писателя. Това издание е първото, което представя, от една страна, така широко творчеството на руския писател, а, от друга - приобщава непосредствено българския читател към поетическия свят на Чехов, запознава И го с идейно-философските му позиции, с естетиката му. г., С актуалността си, дълбочината на проблематиката и особено с крайно оригиналната си и своеобразна поетика творчеството на Чехов естествено привлича интереса на българските творци. Почти няма писател от онова време, който да не е откликнал в печата с мнение за разказвача и драматурга Че хов. Особено осезаемо е въздействието му върху белетристите - Чехов влияе на много от тях. Под знака на неговото майсторство в българската литература се формират немалко прозаици. Влиянието на белетриста, на разказвача Чехов закономерно се съпътствува от влиянието на драматурга. Драмите на Чехов стават известни на българската публика в началото на нашия век (1904- 1912), когато водещите български театри един след друг поставят отначало водевилите, а след това и големите му пиеси. През това време името на Чехов завинаги навлиза в репертоарните планове на театрите. Нещо повече - той става много популярен, драматургията му привлича силно вниманието на ре жисьори и актьори, на театралните и литературните критици, на цялата млада българска интелигенция.