Оратори на немската Реформация. Мартин Лутер, Томас Мюнцер, сборник

Сигурно е случайност, но точно преди 110 години за пръв път в България се появява откъс от съчинение на Лутер, предназначен за по-широка общественост. Това е „Писмо до всички господари у Германия", третиращо проблеми за нуждата от училища, библиотеки и книжарници. Преводачът не е известен, но е очевидно, че необходимостта от чужд опит е накарала издателя да се насочи към един от изворите на образованието и педаго гическата мисъл в Немско. След това първооткриване настъпва отново забрава за името Лутер в българския обществено-културен живот, ако се изключат някои косвени споменавания. Едва юбилейната 1983 г. - 500 години от рождението на Мартин Лутер - донася раздвижване преди всичко в средствата за масова информация. Делото на Лутер продъл жава да е недостатъчно осветлено, творчес твото му - непознато. Не може и да се от рече, че в България лутеранският протестантизъм е оказал сравнително малко влияние. Нека се обърнем най-напред към „Енциклопедия А-Я" на БАН от 1974 г., където лаконично и в сбита форма се дава основ ната характеристика на Мартин Лутер: .....родоначалник и виден деец на Рефор мацията, основател на протестантизма (лутеранството)... Превежда Библията на немски език, което има голямо значение за развитието на единен немски книжовен език 1 Мартин Лутер. Писмо до всички господари у Германия. - Училище, г. IV, кн. 8-9, 31 юли 1874, 60-61. 11 Литературна мисъл, кн. 3 (с. 455). И така Лутер е бил и остава един от титаните, които определят облика на цял век, на цяла епоха в европейската история и култура. „Лутер е една от движещите сили на немската история" (Ерих Хонекер). Затова трябва да се приветствува издаването на настоящата книга, на която е отредена завидна роля да информира, да обогати, да предостави материал за изследване, т. е. да попълни празното място в огромната библиотека на България от образци и шедьоври на световната култура в превод. Всъщност такава задача си поставят със тавителят и двамата преводачи - да представят за първи път в превод на български език творби на Мартин Лутер и Томас Мюн цер - най-видните дейци на немската Ре формация, на онова важно социално-поли тическо и културно явление, обусловило настъпването на „новото време" чрез преодоля ване на феодалния католически догматизъм (с. 5). Веднага се съгласяваме и подкрепяме мисълта, че преводът на техни творби с акт на едно крайно необходимо и за жалост дълго бавено културно посредничество. Същевре менно книгата ще даде възможност за критическа преценка и научна интерпретация на изложените от Лутер и Мюнцер идеи от страна на български научни работници. На първо място трябва да отбележим, че са преведени (с незначителни съкращения) прочутите 95 тезиса на Лутер от 1517 г., които са свързани с мисълта за необходи мост от реформи в религиозната дейност и с идеите за духовно разкрепостяване от сред новсковната схоластика и католическия дог матизъм. Това дава основание на Фр. Енгеле още през 1850 г. да види в тезисите на Лутер мълнията, която запалва революцията. А правото на католическата църква да управлява с абсолютната си власт божията милост Лутер отрича в съчинението си „За вави лонския плен" от 1520 г., в което застъпва тезата за демократично равенство на всички вярващи.