Яворов и Бодлер

През последните двадесетина години възникна едно ново направление B българското литературознание, което бихме могли да наречем с имволи стика. Не че преди това не е имало изследвания по въпросите на символизма у нас. За съжаление те бяха белязани с печата на предпоставени тези и социологическо опростителство, поради което това изключително сложно литературно направление беше окачествявано като упадъчно, реакционно и т. н. Утвърждаването на българската символистика е свързано с качествено нов подход към символизма, при който акцентът се полага не върху дека дентските черти на това литературно направление, а върху специфичната му модификация на българска почва, правеща от него неповторимо явление и в европейски мащаб. Наред с интересни изследвания върху естетиката и поетиката на българския символизъм у нас се появиха и много монографии, посветени на творчеството на изтъкнати поети, представители на направлението. Особено голям интерес предизвиква напоследък поезията на Т. Траянов, която цели десетилетия беше заобикаляна или получаваше тенденциозно осветление. Интересът към творческото дело на П. Яворов никога не е секвал. Той е един от най-изследваните и дискутираните български поети. Несъмнена теоретическа трудност представя обстоятелството, че Яворов никога не се е назовавал символист и се е отграничавал от новото литературно направление, възникнало у нас след 1905 г. От друга страна, Яворовият модернизъм не буди съмнение, особено през т. нар. в тори творчески период на поета. Заслуга на българската символистика е, че намери приемлива характеристика за Яворовия модернизъм, обявявайки го за „предтеча" на символистите, както Бодлер е предтеча на френския символизъм, а Вл. Соловьов - на руския. Тази постановка несъмнено изтъква на преден план въпроса за типологическото сходство на Яворовата и Бодлеровата поезия. Но освен типологическа близост, продиктувана от сходни културно-исторически процеси, налице са и контактологически въздействия, непроучени докрай от българското литературознание. Нашата символистика не отрече постановката за двата периода в творчеството на поета. Различията между първия и втория Яворов „маниер" са твърде съществени, за да могат да бъдат пренебрегнати или омаловажени. След крушението на национално-патриотичните идеали на поета през 1903 г. той се ориентира към индивидуализма и идеалистическата естетика на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков, към чийто идейно-творчески кръг принадлежи още отпреди началото на столетието. Това е и времето, когато Яворов се запознава пообстойно с поезията на европейския модернизъм и символизъм,