Публикувана на
Free access
Summary
Брой 5 се открива със статията на Алек сандър Панков „По следите на героя (Проблемът за положителния герой в съвременната критика)". Както личи от подзаглавието и, тя е посветена на отношението на съветската критико-теоретична мисъл към проблема за положителния герой в съветската литература. В общи линии са проследени различните промени, които претърпява концепцията за положителния герой в съветската литература, като най-голямо внимание е отделено на последното десетилетие. В уводната част на статията си авторът се спира на концепцията за положителния герой, поддържана през 30-50-те години. Тази концепция включва възгледа за положителния герой като участ ник в историята, съзидател и борец, строител на новия свят; той е ярка и активна личност, проводник е на историческите преобразова ния и изразител на идеите на прогреса. Алек сандър Панков отбелязва и един съществен тезис - необходимостта да се покаже формирането на героя, закаляването му в преодо ляване на препятствията или, както се е изразил авторът, - героят трябва да се роди пред очите на читателя. А. Цанков си задава въпроса защо след като съществува известна по-голяма или по-малка яснота относно концепцията за положителния герой, непрекъснато възникват спорове за него? Защо е нужно литера- турните теоретици и критици да призовават най-настойчиво писателите да създават поредните положителни герои - въплъщение на човека на новата ера"? Авторът коментира някои спорове за положителния герой - отбелязва неудачната практика на производствения роман от края на 40-те години, краха на теорията за без- конфликтността, оттеглянето на литературата от илюстративността, от дидактическия схе матизъм. Александър Панков поддържа станови- шето, че теорията за положителния герой не може да се развие без връзка с теорията за художествения характер. В статията са посо чени три основни аспекта в теорията на струк турата на художествения характер: 1. Картината на външното пространстве но поведение на човека в характерни обстоя телства; 2. Описание на качествата на човека, които се групират на природни или телесни и на етични и социални - в този пункт се набляга, че реализацията на човешките качества винаги се осъществява в конкретен социално-културен контекст; 3. Изображе ние на човешката психология - т. е. на душевния живот на човека, неговото съзнание и подсъзнание. Сложното съчетание на тези три страни на човешкия образ прави характера на героя максимално жив, пълнокръвен, дълбок. А обособяването, изтъкването само на един от трите набелязани компонента води до поеднозначни и еднолинейни образи. Никога не трябва да се забравя - пише Александър Панков, - че човешкият образ еконкретно художествено единство, отделните черти на характера се разгръщат не механически и не автономно, а цялостно, по пътя на различни преходи от външното към вътрешното, от вътрешното към външното. Описанието на постъпките винаги съдържа информация за психологическото състояние, а описанието на психологическите състояния може огледално или символично да замества външните действия.


Литературни списания от СССР, ФРГ

  • Page range:
    141
    -
    143
    Page count
    3
    Language
    Български
    COUNT:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    Брой 5 се открива със статията на Алек сандър Панков „По следите на героя (Проблемът за положителния герой в съвременната критика)". Както личи от подзаглавието и, тя е посветена на отношението на съветската критико-теоретична мисъл към проблема за положителния герой в съветската литература. В общи линии са проследени различните промени, които претърпява концепцията за положителния герой в съветската литература, като най-голямо внимание е отделено на последното десетилетие. В уводната част на статията си авторът се спира на концепцията за положителния герой, поддържана през 30-50-те години. Тази концепция включва възгледа за положителния герой като участ ник в историята, съзидател и борец, строител на новия свят; той е ярка и активна личност, проводник е на историческите преобразова ния и изразител на идеите на прогреса. Алек сандър Панков отбелязва и един съществен тезис - необходимостта да се покаже формирането на героя, закаляването му в преодо ляване на препятствията или, както се е изразил авторът, - героят трябва да се роди пред очите на читателя. А. Цанков си задава въпроса защо след като съществува известна по-голяма или по-малка яснота относно концепцията за положителния герой, непрекъснато възникват спорове за него? Защо е нужно литера- турните теоретици и критици да призовават най-настойчиво писателите да създават поредните положителни герои - въплъщение на човека на новата ера"? Авторът коментира някои спорове за положителния герой - отбелязва неудачната практика на производствения роман от края на 40-те години, краха на теорията за без- конфликтността, оттеглянето на литературата от илюстративността, от дидактическия схе матизъм. Александър Панков поддържа станови- шето, че теорията за положителния герой не може да се развие без връзка с теорията за художествения характер. В статията са посо чени три основни аспекта в теорията на струк турата на художествения характер: 1. Картината на външното пространстве но поведение на човека в характерни обстоя телства; 2. Описание на качествата на човека, които се групират на природни или телесни и на етични и социални - в този пункт се набляга, че реализацията на човешките качества винаги се осъществява в конкретен социално-културен контекст; 3. Изображе ние на човешката психология - т. е. на душевния живот на човека, неговото съзнание и подсъзнание. Сложното съчетание на тези три страни на човешкия образ прави характера на героя максимално жив, пълнокръвен, дълбок. А обособяването, изтъкването само на един от трите набелязани компонента води до поеднозначни и еднолинейни образи. Никога не трябва да се забравя - пише Александър Панков, - че човешкият образ еконкретно художествено единство, отделните черти на характера се разгръщат не механически и не автономно, а цялостно, по пътя на различни преходи от външното към вътрешното, от вътрешното към външното. Описанието на постъпките винаги съдържа информация за психологическото състояние, а описанието на психологическите състояния може огледално или символично да замества външните действия.