Героите на Анархист в плен на диалектиката

Можем да кажем, че от излизането на романа „Антихрист" през 1970 г. интересът към него нараства все повече и повече. Общият му тираж (260 000 екземпляра) е огромен и за десетократно по-многолюдна от България страна, а вниманието на критиката е необичайно. Само от 1980 г. насам последовател но се появиха критическите книги на Румяна Йовева, Стоян Каролев и Чавдар Добрев за творчеството на Ем. Станев, в които специално внимание се отделя на „Антихрист". Наред с това трябва да отбележим, че възприемането на „Антихрист е също като личността на Ем. Станев. сложно и противоречиво Надежда Станева в книгата си „Дневник с продължение" цитира едно лов джийско по дух и острота изказване на Ем. Станев за романа „Антихрист": Ех, че книга ще стане! Но като я свърша, ще има да се смея на глупаците, които ще я гледат, както лисица гледа капана - със страх да не я удари" Едва ли Ем. Станев би имал правото на тази малко пресилена забележка, ако не съществуваха неяснотите и мистификациите около образа на Антихри ста. Разбира се, те се дължат не на някакви специални зашифрования от страна на автора, а се пораждат от необикновената задълбоченост и динамиката напроб лемите в романа. Въпросът, кой е главният герой на романа, засега остава открит За критиката той е „Еньо-Теофил“, „Теофил-Еньо", или просто „Еньо", или „Тео фил" в зависимост от това кой период от живота му е обект на разглеждане. Ру мяна Йовева е на мнение, че: „В центъра на произведението са всъщност двама герои - единият, който ще направи, човешкото пътешествие", а другият -жи тиеписецът, който описва перипетиите му, оценява делата му. Накрая те се обединяват. Диалогът между двамата дава възможност на автора да започне обобщенията, да наложи философската доминанта в произведението. Но вместо да се спре по-подробно на диалога между двамата, Йовева се впуска да анализира „възрастовите и нравствено-философските превъплъщения на C „главния герой", който отново става „Еньо“, „Теофил“, (Антихриста“, „Тео фил-Еньо".