Summary
Добрият педагогически опит недвусмислено показва, че не може да се преподава например Ив. Вазов, П. Кр. Яворов или Й. Йовков, без да се имат пред вид литературните анкети на проф. Ив. Шишманов, М. Арнаудов и Сп. Казанджиев. В наше време литературната наука разшири своя изследователски хоризонт, като предостави на учителя по литература ин тересни анкети, които обхващат творчеството на повече писатели от най-различни поколения. Съвременният учител получи възможност за още по-богато осмисляне на документалния материал, който съдържат анкетите. И заедно с това - идеи за методическо разработване на голямото национално културно наследство. Досегашната практика в училище показва едностранчиво използуване на фактите и данните от литературните анкети - главно като източник на биографичен материал. Недостатъч но се оценява положението, че допирът с човека и писателя е ново въвеждане" в творчеството му. По същество литературните анкети са „предизвикан монолога, както сполучливо се изразява А. Гуляшки, поглед „отвътре“, който обогатява представите за личността на твореца. Включването на литературните анкети в препоръчителните списъци за четене от учениците оси гурява непосредствен досег на младежа с твореца, с неговите духовни импулси, интелектуални възможности, морално-волеви качества. Читателят изпитва удоволствието, че се е срещнал с умен и увлекателен събеседник. Бележката на Катя Янева, авторка на анкетата за Ал. Геров, има принципен характер за учителя, когато пристъпва към подбиране на необходимия материал за урока по литература: Още един факт налага сериозност - ранните творби на Ал. Геров, В. Петров, Б. Райнов, Ал. Вутимски са достижения, художествени проявления със стойност за всеки автор поотделно, за поколението като цяло и за съвременната ни литература. Това значи, че биографията на поколението от 30-те години е притегателна не само като събиране на факти за добри намере ния и амбиции, но като история на творчески успехи. Разказът на всеки от поколението може да конкретизира картината на една напрегната и търсеща младост, да внесе детайлите, дъха на живот.
Обучението по литература
-
-
KeywordsSummaryДобрият педагогически опит недвусмислено показва, че не може да се преподава например Ив. Вазов, П. Кр. Яворов или Й. Йовков, без да се имат пред вид литературните анкети на проф. Ив. Шишманов, М. Арнаудов и Сп. Казанджиев. В наше време литературната наука разшири своя изследователски хоризонт, като предостави на учителя по литература ин тересни анкети, които обхващат творчеството на повече писатели от най-различни поколения. Съвременният учител получи възможност за още по-богато осмисляне на документалния материал, който съдържат анкетите. И заедно с това - идеи за методическо разработване на голямото национално културно наследство. Досегашната практика в училище показва едностранчиво използуване на фактите и данните от литературните анкети - главно като източник на биографичен материал. Недостатъч но се оценява положението, че допирът с човека и писателя е ново въвеждане" в творчеството му. По същество литературните анкети са „предизвикан монолога, както сполучливо се изразява А. Гуляшки, поглед „отвътре“, който обогатява представите за личността на твореца. Включването на литературните анкети в препоръчителните списъци за четене от учениците оси гурява непосредствен досег на младежа с твореца, с неговите духовни импулси, интелектуални възможности, морално-волеви качества. Читателят изпитва удоволствието, че се е срещнал с умен и увлекателен събеседник. Бележката на Катя Янева, авторка на анкетата за Ал. Геров, има принципен характер за учителя, когато пристъпва към подбиране на необходимия материал за урока по литература: Още един факт налага сериозност - ранните творби на Ал. Геров, В. Петров, Б. Райнов, Ал. Вутимски са достижения, художествени проявления със стойност за всеки автор поотделно, за поколението като цяло и за съвременната ни литература. Това значи, че биографията на поколението от 30-те години е притегателна не само като събиране на факти за добри намере ния и амбиции, но като история на творчески успехи. Разказът на всеки от поколението може да конкретизира картината на една напрегната и търсеща младост, да внесе детайлите, дъха на живот.