Summary
На сегашния етап нашето литературознание е насочило вниманието си към диалектиче ската взаимообусловеност на индивидуалнотворческо и закономерно с оглед на по-висшата задача - връзката между националнолитературно и междулитературно (регионално, европей ско, световно). 131 Видени в тази перспектива, литературните анкети заемат важно място в изясняване гиката на нашето литературно развитие, имат своя принос в общите усилия за изработва литературно-историческа концепция. Количеството на издадените анкети ни дава възможност да преценим тяхното отношение към въпроси за същността и развитието на българската л ратура. Струва ми се, няма да сгреша, ако кажа, че онова, което се налага като общо впечать ние, е стремежът на анкетьорите (по-слабо или по-силно изявен) да постигнат в изповедите на писателите характерното, същностното за тяхната творческа личност. И което е особе важно - да ги представят в културно-историческото обкръжение и на настоящето, и на ме лото, да видят историческата проекция на тяхната творческа личност. Спомени за лица и съби тия от литературния и нелитературния живот присъствуват навсякъде - те са свързани са тобиографията на анкетирания писател, - но тяхната субективност обикновено е коригаре на чрез допълнителни данни и сравнителните проверки на анкетьора. В същност тьорът взема позицията на литературния историк, който доуточнява и фактически ко ригира субективната историческа проекция на твореца. В повечето анкети този принции е спазен и дава представа за литературно-историческата подготовка на анкетьора. Разбира се, има анкети (каквато е анкетата с Т. Траянов), при които това не е било възможно. Тук цев трално място заемат спомените на близкия, неговите записки и дневници. Но тя е ценна с това, че възпроизвежда (чрез записките на Траянов) художественото самосъзнание на писателя за същността и мястото на творчеството му в българската литература и отношението му по то зи начин към нейните традиции и развитие. Корекция на тази субективна гледна точка на Трая нов виждаме в книгата на Ст. Илиев „Пътищата на българските символисти". Тук стигаме до въпроса за връзката между литературните анкети и съвременните литературно-историческа изследвания или анкетите в контекста на съвременните литературни изследвания, тяхната функ ционалност в тази насока.
Литературната история
-
-
KeywordsSummaryНа сегашния етап нашето литературознание е насочило вниманието си към диалектиче ската взаимообусловеност на индивидуалнотворческо и закономерно с оглед на по-висшата задача - връзката между националнолитературно и междулитературно (регионално, европей ско, световно). 131 Видени в тази перспектива, литературните анкети заемат важно място в изясняване гиката на нашето литературно развитие, имат своя принос в общите усилия за изработва литературно-историческа концепция. Количеството на издадените анкети ни дава възможност да преценим тяхното отношение към въпроси за същността и развитието на българската л ратура. Струва ми се, няма да сгреша, ако кажа, че онова, което се налага като общо впечать ние, е стремежът на анкетьорите (по-слабо или по-силно изявен) да постигнат в изповедите на писателите характерното, същностното за тяхната творческа личност. И което е особе важно - да ги представят в културно-историческото обкръжение и на настоящето, и на ме лото, да видят историческата проекция на тяхната творческа личност. Спомени за лица и съби тия от литературния и нелитературния живот присъствуват навсякъде - те са свързани са тобиографията на анкетирания писател, - но тяхната субективност обикновено е коригаре на чрез допълнителни данни и сравнителните проверки на анкетьора. В същност тьорът взема позицията на литературния историк, който доуточнява и фактически ко ригира субективната историческа проекция на твореца. В повечето анкети този принции е спазен и дава представа за литературно-историческата подготовка на анкетьора. Разбира се, има анкети (каквато е анкетата с Т. Траянов), при които това не е било възможно. Тук цев трално място заемат спомените на близкия, неговите записки и дневници. Но тя е ценна с това, че възпроизвежда (чрез записките на Траянов) художественото самосъзнание на писателя за същността и мястото на творчеството му в българската литература и отношението му по то зи начин към нейните традиции и развитие. Корекция на тази субективна гледна точка на Трая нов виждаме в книгата на Ст. Илиев „Пътищата на българските символисти". Тук стигаме до въпроса за връзката между литературните анкети и съвременните литературно-историческа изследвания или анкетите в контекста на съвременните литературни изследвания, тяхната функ ционалност в тази насока.