Публицистиката на Кузман Шапкарев

Кузман Шапкарев е известен сред нашата културна общественост преди всичко като фолклорист и етнограф. Неговият „Сборник от български народни умотворения", издаден в края на миналия век, е истинска съкровищница на българското народно творчество. Той се откроява не само с богатството и разнообразието на поместените материали (около 1300 народни песни - два пъти повече, отколкото в известния сборник на Братя Миладинови, 289 приказки, множество описания на обреди и обичаи, народни облекла, украшения и пр.), но и с широтата на техния географски регион (записите произхождат от Охрид, Самоков, Кукуш, Щип, Прилеп, Солунско, Тиквешко, Дебърско, Костурско, Враца, Габрово, Котел, Карнобатско, Дупнишко, Орханийско, Пазарджишко, Пещерско, Пирдопско и т. н. - общо 104 краища и селища. И неслучайно, разбира се, още навремето Шапкаревият сборник е бил високо оценен от спе циалистите - не само у нас, но и в чужбина. За него се изказват похвално такива авторитетни учени като Т. Флорински, А. Веселовски, И. Поливка, М. Дринов, Ив. Д. Шишманов и др. B Заслугите на Кузман Шапкарев обаче далеч не се изчерпват само с неговата фолклористична и етнографска дейност. В продължение на няколко десетилетия той е работил неуморно и всеотдайно в областта на българското културно-просветно дело, като същевременно е участвувал активно и в обществе ния живот. Роден в гр. Охрид на 1 (13) февруари 1834 г., Шапкарев извървява трудния път на българската възрожденска интелигенция. Цели 30 години (от 1854 до 1883 г., с незначителни прекъсвания) той учителствува в различни градове на Македония: през 1854-1855 г. в родния си град Охрид, от 1856 до 1859 г. в Струга, през 1859-1861 г. отново в Охрид, от 1861 до 1865 г. Прилеп, след това в продължение на седем години (1865-1872) в Кукуш, през 1872-1873 г. повторно в Прилеп, през следващата учебна година в Битоля, през 1876-1877 и 1879 г. в Охрид, през 1880-1881 г. в Солун, през следващата учебна година в Кукуш и през 1882-1883 г. отново в Солун. Но където и да се е намирал, Кузман Шапкарев, както впрочем повечето наши учители от епохата на Възраждането, не се е затварял само в кръга на своята учебнопреподавателска работа. Навсякъде той е бил една от централните фигури обществения живот, един от онези, които са ръководили българското население в неговата борба за културно-просветна еманципация.