Summary
Добри Немиров някак бавно и плахо напуска дълголетното отшелничество из периферията на литературната ни история. Дали доскорошното му подценяване - вписване в многозначителната графа и др." на белетристиката между двете войни - не се дължи на трудноформулируемите, но просто обясними закони на инерцията. Не е ли то данък към пресиленото му обуржоазяване или пък към непринадлежността му в никоя литературна задруга. Писателят нима не е, ако не глава, то поне равностоен член на голямото семейство на реалистите ни? Биографията му на хуманист и демократ и обемното (не откъм страници) литературно наследство не респектират ли? Не зоват ли към една, макар и закъсняла, „амнистия"? Може да ме обвинят в пристрастие, в несправедливо черногледство. Или ще възразят - но всичко това е направено! Ето, през 1981 г. бе наново отпе чатан романът „Ангелогласният" - скъп дар за тринадесетвековния ни юби лей. Сборникът „Когато бях малък" - винаги сред бисерите на детско-юношеската ни словесност - неколкократно е преиздаван. През 1960 г. излязоха „Избрани произведения", където освен детските разкази са най-ценият Немиров роман „Братя" и изящната повест „Бедният Лука“, която пък наскоро бе фил мирана. В юбилейното издание - по повод 100-годишнината, към повестта романа са прибавени и осем измежду най-значимите му разкази. И Да, но, струва ми се, с изброеното далеч не сме се издължили. Близо четири десетилетия след смъртта на класика-писател ние не само нямаме научна монография за него, но и това, дето е известно, преиначаваме. Покрай споменатия юбилей тук-там се появиха статии, които конфузно бъркат дати от биографията, дават погрешни или повтарят остарели, преодолени вече (по отношение на други автори) оценки за Немирови работи. Една авторка от сп. „Септември" датира първата му книга с годината 1902 (не е печатна грешка, тъй като се повтаря двукратно), след като добре известно е, че по същото време той прави първите си опити из списанията и вестниците, а книга издава едва след десет години. Анализирайки „Бедният Лука", същата твърди, че страданията на героя „започват от момента, когато разбира, че е забогатял по нечестен начин", което по същество е невярно, тъй като Лука веднага след забогатяването си умира и с това повестта свършва. Неточни са характеристиките и за други възлови произведения (повестта „Дялба" примерно), а драмата „Тъмни души" веднъж е наречена „драма“, веднъж - белетристична творба". Случаят може изолиран да е (а на какви бисери е способен провинциалният печат!), но обвър зан с едно от най-авторитетните ни литературни списания, вече престава да е такъв. По-фрапиращи случаи няма, просто защото сериозни писания за Добри Немиров сега липсват.
Добри Немиров
-
-
KeywordsSummaryДобри Немиров някак бавно и плахо напуска дълголетното отшелничество из периферията на литературната ни история. Дали доскорошното му подценяване - вписване в многозначителната графа и др." на белетристиката между двете войни - не се дължи на трудноформулируемите, но просто обясними закони на инерцията. Не е ли то данък към пресиленото му обуржоазяване или пък към непринадлежността му в никоя литературна задруга. Писателят нима не е, ако не глава, то поне равностоен член на голямото семейство на реалистите ни? Биографията му на хуманист и демократ и обемното (не откъм страници) литературно наследство не респектират ли? Не зоват ли към една, макар и закъсняла, „амнистия"? Може да ме обвинят в пристрастие, в несправедливо черногледство. Или ще възразят - но всичко това е направено! Ето, през 1981 г. бе наново отпе чатан романът „Ангелогласният" - скъп дар за тринадесетвековния ни юби лей. Сборникът „Когато бях малък" - винаги сред бисерите на детско-юношеската ни словесност - неколкократно е преиздаван. През 1960 г. излязоха „Избрани произведения", където освен детските разкази са най-ценият Немиров роман „Братя" и изящната повест „Бедният Лука“, която пък наскоро бе фил мирана. В юбилейното издание - по повод 100-годишнината, към повестта романа са прибавени и осем измежду най-значимите му разкази. И Да, но, струва ми се, с изброеното далеч не сме се издължили. Близо четири десетилетия след смъртта на класика-писател ние не само нямаме научна монография за него, но и това, дето е известно, преиначаваме. Покрай споменатия юбилей тук-там се появиха статии, които конфузно бъркат дати от биографията, дават погрешни или повтарят остарели, преодолени вече (по отношение на други автори) оценки за Немирови работи. Една авторка от сп. „Септември" датира първата му книга с годината 1902 (не е печатна грешка, тъй като се повтаря двукратно), след като добре известно е, че по същото време той прави първите си опити из списанията и вестниците, а книга издава едва след десет години. Анализирайки „Бедният Лука", същата твърди, че страданията на героя „започват от момента, когато разбира, че е забогатял по нечестен начин", което по същество е невярно, тъй като Лука веднага след забогатяването си умира и с това повестта свършва. Неточни са характеристиките и за други възлови произведения (повестта „Дялба" примерно), а драмата „Тъмни души" веднъж е наречена „драма“, веднъж - белетристична творба". Случаят може изолиран да е (а на какви бисери е способен провинциалният печат!), но обвър зан с едно от най-авторитетните ни литературни списания, вече престава да е такъв. По-фрапиращи случаи няма, просто защото сериозни писания за Добри Немиров сега липсват.