Публикувана на
Free access
Summary
Един от централните материали в разглежданата книжка е статията на проф. д-р Евгениуш Клин от Висшия педагогически институт в Желона Гура „Методологически проблеми на съвременното сравнително ли тературознание". Авторът посочва, че след края на Втората световна война бе отбелязан в много страни на Европа и в САЩ нов етап в развитието на сравнителното литературознание. В стотици теоретични статии бе направен опит да се определи мястото на тази дисциплина в рамките на литературознанието и да се опи шат нейните цели и методи. Тези опити бяха проникнати от убеждението, че проучването на изворите и влиянията, което дотогава доминираше в компаративистиката, е малко плодотворно и при това често носи национа листични тенденции. Новата компаративистика трябваше да притежава конструктивен облик и след катастрофата на Втората световна война да превъзмогне раздялата на народите ида подтикне тяхната обща дейност. Това намерение бе реализирано както на Изток, така и на Запад по различен начин, посочва авторът. Проф. Клин си поставя за задача в своята статия да скицира най-важните методологически направления на компаративистиката след войната и да разгледа някои актуални методологически проблеми. Той отбелязва, че до 60-те години развитието на компаративистиката е белязано главно от методологическия спор между френската и американската школи. Френската школа, чиито най-изтъкнати представители са Жан-Мари Каре и Мариус-Франсоа Гиар, прие като предмет на компаративистиката само действителните интернационални отношения, например биографични контакти, пътеописания, рецепцията на един автор в литературата на друг на род и подобни, т. е., с други думи, всички видове контактни отношения. Срещу едно такова редуциране на компаративистиката до външна търговия" на литаратурата, която се занимава само с външни и случайни факти, отнасящи се най-често до второстепенни писатели, се обявиха различни представители на американската школа, особено Рене Уелек. Неговото основно възражение се от- насяше до отказа от цялостни анализи на литературните творби, защото по негово мне ние именно творбите представляват, на първо място, предмета на сравнителните изследвания, и то независимо от това, дали те са свър зани от някакви фактически отношения или не. Тази идея бе възприета от съветския изследовател Виктор Жирмунски и бе развита творчески на марксическа основа, подчертава авторът. Жирмунски вижда причината за такива привидно независими аналогии в паралелизма на общественото, историческото или културното развитие на народите. Осо бено значение придобива при Жирмунски проблемът за адаптацията и трансформацията в рамките на друга национална литература. Тези три основни концепции на компара тивистиката показват ясно колко различно се схващат целите на сравнителното литературознание. Особено голямото разширяване на нейния обект в американската школа пре дизвика дискусии, продължава авторът. Например според дефинициите на Хенри Ремак или Улрих Вайсщайн достатъчно е, ако един член в сравняваната верига обхваща литера турата; останалите членове обаче могат да се отнасят до всички области на изкуството, философията, историята, обществените нау ки и религията, а при Вайсщайн дори до пси хологията и научната литература. На този фон изглежда твърде строг възгледът на полския литературовед Хенрик Маркевич, според който нелитературните области не бива да се числят към компаративистиката въпреки съществуващата противоположна практика.


Литературни списания от ГДР, ФРГ и Испания

  • Page range:
    163
    -
    168
    Page count
    6
    Language
    Български
    COUNT:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    Един от централните материали в разглежданата книжка е статията на проф. д-р Евгениуш Клин от Висшия педагогически институт в Желона Гура „Методологически проблеми на съвременното сравнително ли тературознание". Авторът посочва, че след края на Втората световна война бе отбелязан в много страни на Европа и в САЩ нов етап в развитието на сравнителното литературознание. В стотици теоретични статии бе направен опит да се определи мястото на тази дисциплина в рамките на литературознанието и да се опи шат нейните цели и методи. Тези опити бяха проникнати от убеждението, че проучването на изворите и влиянията, което дотогава доминираше в компаративистиката, е малко плодотворно и при това често носи национа листични тенденции. Новата компаративистика трябваше да притежава конструктивен облик и след катастрофата на Втората световна война да превъзмогне раздялата на народите ида подтикне тяхната обща дейност. Това намерение бе реализирано както на Изток, така и на Запад по различен начин, посочва авторът. Проф. Клин си поставя за задача в своята статия да скицира най-важните методологически направления на компаративистиката след войната и да разгледа някои актуални методологически проблеми. Той отбелязва, че до 60-те години развитието на компаративистиката е белязано главно от методологическия спор между френската и американската школи. Френската школа, чиито най-изтъкнати представители са Жан-Мари Каре и Мариус-Франсоа Гиар, прие като предмет на компаративистиката само действителните интернационални отношения, например биографични контакти, пътеописания, рецепцията на един автор в литературата на друг на род и подобни, т. е., с други думи, всички видове контактни отношения. Срещу едно такова редуциране на компаративистиката до външна търговия" на литаратурата, която се занимава само с външни и случайни факти, отнасящи се най-често до второстепенни писатели, се обявиха различни представители на американската школа, особено Рене Уелек. Неговото основно възражение се от- насяше до отказа от цялостни анализи на литературните творби, защото по негово мне ние именно творбите представляват, на първо място, предмета на сравнителните изследвания, и то независимо от това, дали те са свър зани от някакви фактически отношения или не. Тази идея бе възприета от съветския изследовател Виктор Жирмунски и бе развита творчески на марксическа основа, подчертава авторът. Жирмунски вижда причината за такива привидно независими аналогии в паралелизма на общественото, историческото или културното развитие на народите. Осо бено значение придобива при Жирмунски проблемът за адаптацията и трансформацията в рамките на друга национална литература. Тези три основни концепции на компара тивистиката показват ясно колко различно се схващат целите на сравнителното литературознание. Особено голямото разширяване на нейния обект в американската школа пре дизвика дискусии, продължава авторът. Например според дефинициите на Хенри Ремак или Улрих Вайсщайн достатъчно е, ако един член в сравняваната верига обхваща литера турата; останалите членове обаче могат да се отнасят до всички области на изкуството, философията, историята, обществените нау ки и религията, а при Вайсщайн дори до пси хологията и научната литература. На този фон изглежда твърде строг възгледът на полския литературовед Хенрик Маркевич, според който нелитературните области не бива да се числят към компаративистиката въпреки съществуващата противоположна практика.