Въпросите, поставени в трите писма, Малро към събитията и фактите, които представляват едно красноречиво потвърждение за ис торическата напрегнатост на международната обстановка от 30-те години. В тази връзка тряб ва да се разглежда и неговото активно участие в Международната кампания за защита на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес през 1933-1934 г. Затова и след приключването на процеса, когато Алфред Курела се обръща към Андре Малро, той е последователен: френският писател откликва на молбата да окаже помощ в реализирането на идеята на Георги Ди митров по въпроса за подготовката - превода и издаването на книга за Лайпцигския процес. Същевременно тези писма дават възможност по-дълбоко да се разберат онези сложни процеси, които съпътствуват тревогата на честните борци за мир и култура от цял свят, застрашени в онези години от фашистката опасност, преминала в настъпление в редица страни. За това сви детелствува Парижкият конгрес, открит на 21 юни 1935 г. в зала Mutualite и събрал най-видни те представители на световната литература. (Вж. „L' Humanite", бр. 12 833, 1. П. 1934 г.). В със тава на френската делегация, редом с А. Барбюс, Л. Арагон, Ж.-Р. Блок, П. Вайян-Кутюре, П. Низан е включен и Андре Малро. Малко по-късно, определяйки идейните завоевания на конгреса, известният съветски публицист М. Колцов ще отбележи, че всичко добро, всичко честно, запазено сред интелигенцията на капиталистическото общество, отива те и вдига юмрук по пролетарски маниер". при работници В първото писмо до Курела от 10 април 1935 г. Андре Малро е категоричен в своята ясно изразена гражданска позиция, що се отнася до тома за Димитров"... „трябва да опитаме, това е единственото сериозно нещо, което бихме могли да направим". Във второто писмо от 15 май 1935 г. Андре Малро по един достоен за уважение начин предлага автор на предговора да бъде известният френски писател Ромен Ролан, тъй като не говото име се ползува с по-голям авторитет от моето". В третото писмо от 3 декември 1935 г. Андре Малро вече съобщава факта, че е поверил ръкописа на Леон Мусинак, което е било съгласувано с Димитров.
Непубликувана преписка на Андре Малро с Алфред Курела (1934-1935)
-
-
KeywordsSummaryВъпросите, поставени в трите писма, Малро към събитията и фактите, които представляват едно красноречиво потвърждение за ис торическата напрегнатост на международната обстановка от 30-те години. В тази връзка тряб ва да се разглежда и неговото активно участие в Международната кампания за защита на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес през 1933-1934 г. Затова и след приключването на процеса, когато Алфред Курела се обръща към Андре Малро, той е последователен: френският писател откликва на молбата да окаже помощ в реализирането на идеята на Георги Ди митров по въпроса за подготовката - превода и издаването на книга за Лайпцигския процес. Същевременно тези писма дават възможност по-дълбоко да се разберат онези сложни процеси, които съпътствуват тревогата на честните борци за мир и култура от цял свят, застрашени в онези години от фашистката опасност, преминала в настъпление в редица страни. За това сви детелствува Парижкият конгрес, открит на 21 юни 1935 г. в зала Mutualite и събрал най-видни те представители на световната литература. (Вж. „L' Humanite", бр. 12 833, 1. П. 1934 г.). В със тава на френската делегация, редом с А. Барбюс, Л. Арагон, Ж.-Р. Блок, П. Вайян-Кутюре, П. Низан е включен и Андре Малро. Малко по-късно, определяйки идейните завоевания на конгреса, известният съветски публицист М. Колцов ще отбележи, че всичко добро, всичко честно, запазено сред интелигенцията на капиталистическото общество, отива те и вдига юмрук по пролетарски маниер". при работници В първото писмо до Курела от 10 април 1935 г. Андре Малро е категоричен в своята ясно изразена гражданска позиция, що се отнася до тома за Димитров"... „трябва да опитаме, това е единственото сериозно нещо, което бихме могли да направим". Във второто писмо от 15 май 1935 г. Андре Малро по един достоен за уважение начин предлага автор на предговора да бъде известният френски писател Ромен Ролан, тъй като не говото име се ползува с по-голям авторитет от моето". В третото писмо от 3 декември 1935 г. Андре Малро вече съобщава факта, че е поверил ръкописа на Леон Мусинак, което е било съгласувано с Димитров.